Видове трудови договори

Основен  трудов договор:

Съгласно Кодекса на труда, трудовият договор е основната форма на съглашение, с което се урежда предоставянето на работна сила, като съобразно посоченото в чл.62 ал.1 от КТ той следва да бъде сключен в писмена форма между работника или служителя и работодателя при спазване на задължителните законови реквизити. Основният предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работна сила, като сърцевината на задълженията от страна на работника или служителя е предоставянето на труд и изпълнението на възложената работа при съблюдаване на реда и организацията, създадени от работодателя, а на работодателя-създаването на нормални условия за реалното използване на работната сила и изпълнение на възложената работа и изплащане в установените размери и срокове на определено трудово възнаграждение.

 

Трудов договор за допълнителен труд

Трудовите договори за допълнителен труд представляват, споразумения, които при липсата на изрично установени в закона изключения разкриват общите характеристики на трудовите правоотношения. Те имат самостоятелни основания за сключване и прекратяване и в тях следва да се уговарят всички необходими законови реквизити, посочени в чл.66 от Кодекса на труда. Трудовите договори за допълнителен труд мога тда се класифицират като: трудов договор за допълнителен труд при друг работодател и трудов договор за работа при същия работодател.

Трудов договор за допълнителен труд при друг работодател

В чл.111 от Кодекса на труда е уредена възможността да се полага допълнителен труд при друг работодател (т.нар. външно съвместителство). Когато едно лице има вече сключен основен трудов договор, то може да сключи един или няколко трудови договори /няма ограничение в броя/ за работа при друг работодател. 

След измененията на Кодекса на труда от 2001 г. не се изисква във всички случаи разрешение на основния работодател за това, но следва да бъде съобразено дали не е уговорено друго в основния трудов договор. Ако не е предвидена достатъчно конкретизирана писмена клауза, забраняваща външното съвместителство, то за последното няма законова пречка. Налице е обаче законова забрана за полагане на допълнителен труд от работници и служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки- за работа при същите или други специфични условия, както и от такива, определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Вторият вид трудов договор за допълнителен труд е този, който се сключва със същия работодател, с когото вече има сключен основен трудов договор (чл.110 от Кодекса на труда). 

Този трудов договор се сключва за извършване на достатъчно конкретно индивидуализирана работа, която е извън трудовите задължения по основния договор и извън установеното за него работно време, което следва да е изрично уговорено между страните. Трудовото възнаграждение също се определя независимо от трудовото възнаграждение по основното правоотношение.

Той трябва да се различава от посоченото чл. 259 от Кодекса на труда, касаещо работа при вътрешно заместване. Вътрешното заместване се осъществява при отсъствие на работник или служител от друг работник или служител в същото предприятие и е свързано с определяне на възнаграждение за заместването и други благоприятни за служителя права, произтичащи от длъжността на отсъстващия. При заместването по чл.259 от КТ условията на трудовото правоотношение по основната работа на съвместителя остават непроменени, като от уредените в чл.259 от КТ права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.