Удържане на осигурителни вноски от възнаграждение по граждански договор за пенсионер

Пенсионерите, които полагат труд по т.н. „граждански договори“ се осигуряват за социално осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО по свое желание, а за здравно осигуряване - при определени условия. В Закона за здравното осигуряване не е предвидена възможност пенсионерите да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.

Ако лицето, работещо по граждански договор, няма друго основание за осигуряване, осигурителни вноски за здравно осигуряване се дължат само когато месечното възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността.

Когато лицето, работещо по граждански договор, има друго основание за осигуряване, например по трудов договор или по договор за управление и контрол, здравноосигурителни вноски се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, но върху общ осигурителен доход не по-висок от максималния осигурителен доход – 2600 лв. и при спазване на поредността при осигуряването.

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице, не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от  Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.

В конкретния случай, ако изпълнителят по гражданския договор е регистриран като упражняващ свободна професия-проектант и декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, той няма да подлежи на здравно осигуряване чрез възложителя на работата. Той ще има задължение да декларира тези доходи и да внесе здравни осигуровки за своя сметка при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, ако се налага.

Ако лицето не е регистрирано като  упражняващо свободна професия, ще подлежи на здравно осигуряване, ако месечното му възнаграждение по гражданския договор е под минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Възнаграждението се определя в договора и трябва да се знае за какъв период от време се отнася. Когато трудът е положен в продължение на няколко месеца, а възнаграждението е изплатено за този период наведнъж, ако средното месечно възнаграждение е под минималната работна заплата, след приспадане на нормативно-признатите разходи за дейността, тогава не се дължат здравни вноски чрез възложителя. Но трябва да се знае периодът, през който е положен трудът, за който се изплаща възнаграждението.

С уважение: