Удържане на осигурителни вноски от възнаграждение по граждански договор за пенсионер
Аспасия Петкова
Въпрос:
Сключен е граждански договор за проектантска услуга с пенсионер с обща сума на договора 1500 лв. Съгласно клаузите на договора при подписване се изплаща аванс от 10% - 150 лв., при завършване на определени етапи от проекта една сума в размер на 360 лв и една в размер на 720 лв. При окончателно предаване на проекта и други процедури по узаконяване се дължи остатъка от 270,00 лв. Следва ли да се удържат здравни осигуровки, след като лицето е пенсионер, ако в хонорар сметката сумата след приспадане на необходимо присъщи разходи 25% е по малка от МРЗ или трябва да се има предвид цялата стойност на договора? Сумите са изплащани в различни месеци и години. Лицето е проектант на свободна професия. Ако декларира че ще си внася осигурителни вноски, може ли да не му се удържат от хонорара?
Сключен е граждански договор за проектантска услуга с пенсионер с обща сума на договора 1500 лв. Съгласно клаузите на договора при подписване се изплаща аванс от 10% - 150 лв., при завършване на определени етапи от проекта една сума в размер на 360 лв и една в размер на 720 лв. При окончателно предаване на проекта и други процедури по узаконяване се дължи остатъка от 270,00 лв. Следва ли да се удържат здравни осигуровки, след като лицето е пенсионер, ако в хонорар сметката сумата след приспадане на необходимо присъщи разходи 25% е по малка от МРЗ или трябва да се има предвид цялата стойност на договора? Сумите са изплащани в различни месеци и години. Лицето е проектант на свободна професия. Ако декларира че ще си внася осигурителни вноски, може ли да не му се удържат от хонорара?
Отговор:
|
Пенсионерите, които полагат труд по т.н. „граждански договори“ се осигуряват за социално осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО по свое желание, а за здравно осигуряване - при определени условия. В Закона за здравното осигуряване не е предвидена възможност пенсионерите да избират дали да се осигуряват, както е при социалното им осигуряване.
Ако лицето, работещо по граждански договор, няма друго основание за осигуряване, осигурителни вноски за здравно осигуряване се дължат само когато месечното възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността. Когато лицето, работещо по граждански договор, има друго основание за осигуряване, например по трудов договор или по договор за управление и контрол, здравноосигурителни вноски се дължат върху размера възнаграждението по гражданския договор независимо дали надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, но върху общ осигурителен доход не по-висок от максималния осигурителен доход – 2600 лв. и при спазване на поредността при осигуряването. При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигуряващо се по КСО лице, не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. В конкретния случай, ако изпълнителят по гражданския договор е регистриран като упражняващ свободна професия-проектант и декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, той няма да подлежи на здравно осигуряване чрез възложителя на работата. Той ще има задължение да декларира тези доходи и да внесе здравни осигуровки за своя сметка при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, ако се налага. Ако лицето не е регистрирано като упражняващо свободна професия, ще подлежи на здравно осигуряване, ако месечното му възнаграждение по гражданския договор е под минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Възнаграждението се определя в договора и трябва да се знае за какъв период от време се отнася. Когато трудът е положен в продължение на няколко месеца, а възнаграждението е изплатено за този период наведнъж, ако средното месечно възнаграждение е под минималната работна заплата, след приспадане на нормативно-признатите разходи за дейността, тогава не се дължат здравни вноски чрез възложителя. Но трябва да се знае периодът, през който е положен трудът, за който се изплаща възнаграждението. С уважение: ![]() ![]() |
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
06Февр2023
Начисляване на осигуровки върху обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 331 от КТ
от Красимира Гергева
на 06 Февр 2023
04Ян2023
Осигуряване на управител с ДУК, работещ на трудов договор в друга фирма
от Красимира Гергева
на 04 Ян 2023
29Дек2022
Третиране на застраховка като доход в натура и осигурителни вноски
от Красимира Гергева
на 29 Дек 2022
05Дек2022
Осигуряване на управител СОЛ, който работи като шофьор на товарен автомобил
от Аспасия Петкова
на 05 Дек 2022
07Дек2022
Осигуряване на собственик на ЕООД при преместването му в държава от ЕС
от проф. д-р Любка Ценова
на 07 Дек 2022
.jpg)
