Трудови правоотношения при промяна на работодател

Отговор: До колкото става ясно при зададения въпрос в конкретния случай имаме преминаване на т.нар. „обособена част” от едно предприятие към друго. „Обособена част” по смисъла на Търговския закон е организационна структура, която може самостоятелно да изпълнява стопанска дейност (магазин, цех, ателие и др. подобни)- §1 а от ДР  на ТЗ. Именно за това следва да се приложи разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Съгласно нея трудовото правоотношение със служителите не се прекратява при промяна на работодателя, в резултат на преминаване на обособена част от едно предприятие към друго. В този смисъл трудовите правоотношения на работниците, които преминават в новото предприятие остават непроменени и всички права по тях се запазват, дори и правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск, както и правото на обезщетения по чл. 222 и чл. 224 от Кодекса на труда. Видно от разпоредбата на ал. 2 от чл. 123 от Кодекса на труда правата и задълженията произтичащи от трудовите правоотношения при работодателя-прехвърлител към датата на промяната се прехвърлят на новия работодател-приобритател.
 Изхождайки от обстоятелството, че трудовото правоотношение на лицето остава непроменено, промяната на работодателя не следва да се възприема, като прекъсване на трудовия стаж. В тази връзка при регламентиране на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 от Кодекса на труда няма необходимост от допълнителни споразумения, освен по изключение, ако не се променя някоя част от съдържанието на трудовия договор. Практически преминаването по чл.123 от Кодекса на труда трябва да се отбележи в трудовите книжки от стария работодател без да се изчислява трудов стаж и съответно без да се оформят по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В трудовата книжка стария работодател попълва единствено дата на преминаване по графа 7 и основание в графа 8 - по чл. 123 от Кодекса на труда.