Социални разходи в натура
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Въпрос:
Производствената площадка и офис помещенията на дружество са разположени в промишлена зона на около 30 км. от местоживеенето на основната част от персонала. Дружеството предоставя на персонала си като социален разход в натура столово хранене. Столът и оборудването в него са собственост на дружеството, но самият стол се оперира от външна фирма. На месечна база дружеството заплаща храната директно на оператора на стола. Разходът се облага като социален разход в натура. Предвид предприетите от правителството противоепидемологични мерки и съветите към работодателите, ръководството на дружеството е направило преглед на всички работни позиции с цел да определи за кои от тях може да се приложи временна мярка работа от вкъщи (home office) за срока на извънредното положение. В зависимост от конкретните изисквания към всяка позиция ръководството е преценило за кои позиции може да се приложи тази мярка, като е уведомило персонала със заповед. Конкретната преценка е на съответния пряк ръководител, който съобразява необходимостта всеки един от подчинените му служители да присъства на място в офиса или да извършва трудовите си задължения от вкъщи. Съгласно т. 19 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-748/02.09.2021 г. „Работодателите и органите по назначаване да организират работния процес на работниците/ служителите в дистанционна форма (работа от разстояние/ надомна работа), където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.“ (считано от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г.). Предвид така създалата се ситуация, която единствено цели намаляване на контактите между служителите и повишаване на възможностите за опазване на тяхното здраве, определена част от служителите нямат физическа възможност да получават социалната придобивка столово хранете, поради дистанционното изпълнение на работните им задължения от техния дом. При така описаната фактическа обстановка нарушава ли се критерият за достъпност на разходите, който е задължително условие съгласно определението на Социалните разходи, предоставени в натура съгласно т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО? Необходимо (задължително) ли е работодателят да осигури алтернативна специална придобивка за служителите, които изпълняват трудовите си задължения от вкъщи? Какво би било третирането на социалните разходи в натура при описаната по-горе фактическа обстановка, ако Общото събрание на работниците и служителите вземе решение социалната придобивка столово хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, като по този начин на служителите, които извършват трудовите си задължения от вкъщи няма да се полага социалната придобивка?
Производствената площадка и офис помещенията на дружество са разположени в промишлена зона на около 30 км. от местоживеенето на основната част от персонала. Дружеството предоставя на персонала си като социален разход в натура столово хранене. Столът и оборудването в него са собственост на дружеството, но самият стол се оперира от външна фирма. На месечна база дружеството заплаща храната директно на оператора на стола. Разходът се облага като социален разход в натура. Предвид предприетите от правителството противоепидемологични мерки и съветите към работодателите, ръководството на дружеството е направило преглед на всички работни позиции с цел да определи за кои от тях може да се приложи временна мярка работа от вкъщи (home office) за срока на извънредното положение. В зависимост от конкретните изисквания към всяка позиция ръководството е преценило за кои позиции може да се приложи тази мярка, като е уведомило персонала със заповед. Конкретната преценка е на съответния пряк ръководител, който съобразява необходимостта всеки един от подчинените му служители да присъства на място в офиса или да извършва трудовите си задължения от вкъщи. Съгласно т. 19 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-748/02.09.2021 г. „Работодателите и органите по назначаване да организират работния процес на работниците/ служителите в дистанционна форма (работа от разстояние/ надомна работа), където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.“ (считано от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г.). Предвид така създалата се ситуация, която единствено цели намаляване на контактите между служителите и повишаване на възможностите за опазване на тяхното здраве, определена част от служителите нямат физическа възможност да получават социалната придобивка столово хранете, поради дистанционното изпълнение на работните им задължения от техния дом. При така описаната фактическа обстановка нарушава ли се критерият за достъпност на разходите, който е задължително условие съгласно определението на Социалните разходи, предоставени в натура съгласно т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО? Необходимо (задължително) ли е работодателят да осигури алтернативна специална придобивка за служителите, които изпълняват трудовите си задължения от вкъщи? Какво би било третирането на социалните разходи в натура при описаната по-горе фактическа обстановка, ако Общото събрание на работниците и служителите вземе решение социалната придобивка столово хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, като по този начин на служителите, които извършват трудовите си задължения от вкъщи няма да се полага социалната придобивка?
Отговор:
|
1. Правна рамка
Трудовото ни законодателство предвижда възможността за обособяване на целеви средства за социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието (гл. XIV КТ, чл. 292 – 300). Тази уредба е проявление на закрилната функция на трудовото право – тя цели подобряване на трудовата атмосфера чрез повишаване на стандарта на живот и труд на персонала. Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) определя реда за облагане с данък върху разходите на социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и на лица, наети по договор за управление и контрол. В чл. 204 – 210 от ЗКПО са въведени специални правила за освобождаване от облагане на някои социални разходи (за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице; за ваучери за храна в размер до 80 лв. месечно за всяко наето лице; за транспорт на работниците и служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно). В § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е включена легална дефиниция за “Социални разходи, предоставени в натура”: това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и работещите са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическото лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. ЗДДФЛ от своя страна изключва от облагаемия доход от трудови правоотношения социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ). 2. Разяснения на приходната администрация Интерес тук представлява темата на какви критерии трябва да отговарят „социалните придобивки, предоставени в натура“, за да бъдат признати като социални разходи за данъчни цели. През последните години НАП многократно е давала разяснения дали даден социален разход попада в обхвата на § 1, т. 34 ДР на ЗКПО, т.е. дали следва да се счита сред изброените в чл. 294 КТ, и на второ място – по какъв начин и ред са предоставени съответните придобивки: - По отношение на първия въпрос правилно се отчита, че „естеството на социалните придобивки е едновременно изключително разнообразно и строго конкретно във всеки отделен случай с оглед различните социални потребности. Именно заради това законодателят ги е формулирал общо, като принцип, а не ги е изброявал изчерпателно.“ В разясненията си НАП указва, че например правото за ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не е логично да се поставя в зависимост от отработените дни, защото то е право по принцип, произтичащо от наличието на трудовото правоотношение. Подобен вид социални придобивки ще изпълняват изискването за общодостъпност, ако всички наети лица могат да се ползват по право от тях. Още повече, такъв тип социални придобивки се ползват, именно когато работникът или служителят не е на работа (в отпуск, в извънработно време, в почивни дни), т. е. обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни, ще е в противоречие с тяхната същност и цел. Естеството на други видове социални придобивки, например свързани с хранене (столово хранене, купони или ваучери за храна) или с транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предполага съответният ползвател да се явява на работа, т. е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Същността на тези придобивки предполага ежедневна потребност от тях, но необходимостта те да бъдат осигурявани от работодателя възниква именно когато наетото лице се явява на работа. - По втория въпрос трудовото и данъчното законодателство се разминават. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Това е негова изключителна компетентност, която не може да се изземва или прехвърля на други органи. Данъчното законодателство допуска отклонение в тази насока: то признава за социални разходи, предоставени в натура отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО въвежда двете възможности като алтернативни. Като че ли обаче и данъчната администрация „признава“ водещия характер на принципа, установен в трудовото законодателство. Това схващане е изразено в заключението: „ … ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни бенефициенти, това е по-скоро отклонение от общоприетия и законоустановен с чл. 293 от КТ принцип. Дадената алтернативна възможност в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО не следва да омаловажава ролята на общото събрание на работниците и служителите при избора на вида и начина на предоставяне на дадена социална придобивка, а напротив, когато такава изразена воля е налице, тя трябва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален.“ Оттук следва важният извод, че критерият „общодостъпност“ на социалната придобивка по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще бъде покрит, ако самите работници и служители определят реда и начина за разпределяне на придобивката. Изхождайки от тази логика, в Разяснение № 24-34-90 от 29.09.2014 г. НАП приема, че ваучерите за храна на стойност 2 лв. на отработен ден, предоставяни на персонала на база на реално отработените дни, следва да се третират като социален разход, отговарящ на критерия за общодостъпност, защото така са приели работниците и служителите (в конкретния казус, в подписано стачно споразумение). Казано с други думи, ако по решение на ръководството на предприятието придобивката не е с еднакъв размер за всички служители, а се определя например на база реално отработените часове, данъчната администрация не би признала характера ѝ на социален разход. Затова е препоръчително работодателите, които са готови да предоставят определени социални придобивки на персонала и искат те да им се признаят за социален разход, да не допускат никакви отклонения в предоставянето на придобивката на всички работници и служители по своя инициатива, тъй като рискуват да се отклонят от критерия общодостъпност. Поставянето на придобивката в зависимост от допълнителни условия, което ще доведе до разлика в размера й за отделни служители, е мислимо, но по решение на самите работници и служители. 3. Изводи и препоръки предвид описаната фактическа ситуация - Без съмнение, организираното от дружеството столово хранене е форма на социална придобивка от изрично посочените в чл. 294 от КТ. Тя представлява социален разход, предоставен в натура. Според цитираните разяснения на НАП характерът на столовото хранене предполага съответният ползвател да се явява на работа, т. е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Оттук може да се обоснове извод, че в ситуацията на пандемия, когато част от персонала работи дистанционно, а друга – присъствено, критерият „общодостъпност“ на тази социална придобивка не се нарушава. Разяснение № 24-34-90 от 29. 09. 2014 г. относно прилагане на § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на НАП: … Именно поради многообразието на видовете социални придобивки е необходима внимателна преценка за изпълнение на критерия за общодостъпност на всеки вид социална придобивка от гледна точка на нейното естество и предназначение. Например правото за ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не е логично да се поставя в зависимост от отработените дни, защото то е право по принцип, произтичащо от наличието на трудовото правоотношение. Подобен вид социални придобивки ще изпълняват изискването за общодостъпност, ако всички наети лица могат да се ползват по право от тях. Още повече, такъв тип социални придобивки се ползват именно когато работникът или служителят не е на работа (в отпуск, в извънработно време, в почивни дни), т. е. обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни, ще е в противоречие с тяхната същност и цел. Естеството на други видове социални придобивки, например свързани с хранене (столово хранене, купони или ваучери за храна) или с транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предполага съответният ползвател да се явява на работа, т.е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Същността на тези придобивки предполага ежедневна потребност от тях, но необходимостта те да бъдат осигурявани от работодателя възниква именно когато наетото лице се явява на работа. - Няма изрично нормативно установено задължение работодателят да осигури алтернативна специална придобивка за служителите, които изпълняват трудовите си задължения от вкъщи. Разбира се, би могло да се помисли за предоставяне на най-близката като вид и характер социална придобивка, а именно – ваучери за храна, но тук следва да се отчете, че чисто организационно това може да се окаже трудно. - За минимизиране на данъчните рискове от гледна точка на работодателя е по-удачно решението „столовото хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, като по този начин на служителите, които извършват трудовите си задължения от вкъщи няма да се полага социалната придобивка“ да се вземе от Общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците), а не от ръководството на предприятието. В такъв случай трябва да се направи проверка дали в настоящата ситуация това е осъществимо: напр. има ли избрани пълномощници, допускат ли приетите от тях правила за работа да заседават дистанционно и съгласни ли са да вземат решение в посочения смисъл.
доц. д-р Андрей Александров
 |
Още за социални разходи:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
20Март2023
Място и срок за съхраняване на документи от трудовото досие на служител
от Теодора Дичева
на 20 Март 2023
28Февр2023
Промяна на длъжността на служителка след завръщане от майчинство
от доц. д-р Андрей Александров
на 28 Февр 2023
29Ноем2022
Права на работниците във връзка с промяна на трудовото правоотношение
от Аспасия Петкова
на 29 Ноем 2022
16Ноем2022
Предоставяне на ваучери за храна пропорционално на отработени дни
от Аспасия Петкова
на 16 Ноем 2022
04Ноем2022
Предложение от страна на служител за трансформиране на срочен трудов договор в безсрочен
от Аспасия Петкова
на 04 Ноем 2022