Самоосигуряване на собственик на ООД при откриване на ЕООД

Съдружникът в ООД подлежи на задължително социално и здравно осигуряване за периодите, през които упражнява дейност в дружеството. Той би могъл  да се осигурява по договор за управление и контрол, по трудов договор или като самоосигуряващо се лице, в зависимост от това каква дейност извършва в дружеството, а може да получава и възнаграждение за положен личен труд в дружеството.  

Ако съдружникът се осигурява като самоосигуряващо се лице, на основание на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) той подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. само във фонд „Пенсии“ на ДОО, като разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО му предоставя възможност по негово желание да се осигурява и за общо заболяване и майчинство във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Ако лицето е родено след 31.12.1959 г., то подлежи и на осигуряване за ДЗПО, освен ако не е прехвърлило натрупаните по индивидуалната си партида средства от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Освен на социално осигуряване, съдружникът в ООД подлежи и на задължително здравно осигуряване.

Самоосигуряващото се лице може да получава суми за положен личен труд, но трябва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице. Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху осигурителен доход, определен по реда на Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Самоосигуряващото се лице като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, има задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.

Дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията, изплащани на самоосигуряващите се лица за положен личен труд в дружеството, се внасят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, т.е. внасят се от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

При изплащане на възнаграждение на самоосигуряващото се лице за положен личен труд във фирмата, за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ следва да се подаде декларация образец 6 в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Самоосигуряващите се лица подават декларация образец 6 еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

За самоосигуряващото се лице като физическо лице, получило доход от възнаграждение за положен личен труд, също така възниква задължение да подаде годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ. Възнаграждението за положен личен труд следва да се отрази в Приложение 1 доходи от трудови правоотношения.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лице, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

В конкретния случай лицето работи по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение 325 лв., където подлежи на задължително осигуряване за ДОО. Същевременно може да се осигурява като самоосигуряващо се лице чрез една от двете фирми – А или Б, да получава възнаграждение за положен личен труд в една от фирмите, но трябва задължително да определя окончателен размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал. 8 и 9 от Кодекса за социално осигуряване.

С уважение:

Още за самоосигуряване:

Самоосигуряване на собственик на ЕООД и полагане на личен труд