...или използвайте търсачката Разширено търсене

Самоосигуряване на ФЛ, продаващо ел. енергия

Аспасия Петкова Отговор, предоставен от
Аспасия Петкова
на 03 Дек 2020 favorite
Въпрос:

Физическо лице, собственик на фотоволтаична централа, продава ел. енергия на краен снабдител. Следва ли да се регистрира е Булстат и ако да, под някаква форма? Следва ли да се самоосигурява? Как следва да декларира дохода си?


Отговор:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Във връзка с поставения от Вас въпрос, прилагам становището на Националната агенция за приходите, отнасящо се за сходен казус.

„РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 07-00-81 от 11.04.2016 г. Относно: облагане на доходи от фотоволтаична система

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Във връзка с постъпило запитване вх.№ ……/05.04.2016г. в Дирекция ОДОП, относно данъчно облагане на получени доходи от продажба на енергия произведена от собствена малка фотоволтаична система, изразяваме следното становище: Описана в запитването фактическа обстановка: физическо лице произвежда електроенергия, чрез малка фотоволтаична система изградена на покрива на еднофамилна къща. Системата е оборудвана с апаратура за измерване както за общото количество енергия, така и за количеството, което се изкупува от дружество краен снабдител. Задавате въпросите: 1. Какъв е вида на дохода, който сте получили, дължи ли се данък върху него, как се облага и декларира в ГДД? 2. Как се приспадат видовете разходи свързани с експлоатацията на фотоволтаичната система? След разглеждане на поставеното запитване и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:

В чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица имат задължение да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от с.з. Годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, определят лицата извършващи стопанска дейност като едноличен търговец. Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемия доход по чл. 26 формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, но не е регистрирано като едноличен търговец. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което e в обхвата на търговските сделки. Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражнявано от него занятие. По силата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършваната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие /чл. 286, ал. 3 от ТЗ/. Според чл. 287 от с.з. разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Предвид изложеното дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. Тази теза се съдържа и в данъчния закон предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В конкретно описаният случай Вие извършавате търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, страна по сделката за продажбата на ел. енергията е дружеството краен снабдител, поради което като физическото лице следва да бъдете определени като лице, извършващо стопанска дейност, като търговец, независимо, че не сте регистриран като едноличен търговец. Съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър, всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Облагаемият доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по см. на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч в сила от 01.01.2016 г./. За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО. От изложеното следва, че лицата извършващи дейност като търговци е необходимо да водят счетоводство спазвайки изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Така във връзка с осчетоводяване на разходите за амортизации, трябва да се имат предвид изискванията на счетоводен стандарт 4 Отчитане на амортизации. За осчетоводяване на другите разходи следва да се прилагат основните принципи на счетоводна отчетност. За данъчни цели признаването на счетоводните разходи е в зависимост от разпоредбите основно на Част II от ЗКПО. Тъй като не са конкретизирани видовете разходи е необходимо те да бъдат документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО и да са необходимо присъщи и свързани с предмета на конкретната дейност. Конкретно за вноските, които се изискват на основание на Закона за енергетиката /ЗЕ/следва да се има предвид, че заплащането на таксата, т.е. излизането на финансови средства от патримониума на предприятието, е стопанска операция, която следва да намери отражение в счетоводните регистри на предприятието. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч, /в сила от 01.01.2016 г./ при стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, първичният счетоводен документ е съответният платежен документ за извършено плащане. Таксата, която следва да внасяте към фонд „Сигурност на електроенергийната система” е определена по силата на разпоредба в ЗЕ. Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите. Признаването на данъчните амортизируеми активи и определянето на данъчните амортизации са регламентирани в Част II от ЗКПО, Глава десета Данъчни амортизируеми активи. Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината следваща годината на получаването на дохода. Във вашият случай следва да попълните приложение № 2 за доходите получени във връзка с продажбата на енергия.“

Аз считам, че е редно собственикът на фотоволтаичната централа, след като извършва търговска дейност, да се регистрира по Булстат или като фирма, извършваша дейност, и да се осигурява по съответния ред или като самоосигуряващо се лице.
 
С уважение:

 
 
Нормативна рамка

КСО

ЗДДФЛ

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x