Разсрочено изплащане на обезщетения за пенсиониране на 4-ма служители

В Кодекса на труда е регламентирано, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, по чл. 222, ал. 3. Това обезщетение е дължимо от работодателя, и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.

Обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск се изплаща съгласно чл. 224 от КТ – „при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност“.

Правото на обезщетение по Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск и поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при прекратяване на трудовото правоотношение.

Срокът, в който работодателят е длъжен да изплати тези две обезщетения (по чл. 224 и по чл. 222, ал. 3 и ал. 4 от КТ), е определен в чл. 228, ал. 3 от КТ, а именно: обезщетенията по този раздел (т.е. от чл. 213 - чл. 228), дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Или от казаното до тук следва, че ако лицето има право на обезщетение по чл 222, ал. 3 или ал. 4, както и на обезщетение по чл 224 от КТ, работодателят е длъжен да му ги изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В Кодекса на труда не се предвижда възможност изплащането на обезщетенията да става постепенно или разсрочено на части.

Работниците или служителите могат да потърсят дължимите обезщетения по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, следващ датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

С уважение:

Още за обезщетения:

Нормативна рамка

КСО

КТ