Работа на трудов договор зад граница и обезщетение за безработица

За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване на България, едно лице трябва да отговаря на условията на чл. 54а от кодекса:

- да притежава най-малко 9 месеца осигурителен стаж през последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването; 

- да притежава регистрация като безработен в Агенцията по заетостта; 

- да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в България, или пенсия за старост в друга държава;

- да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. 

 

Ако е работило в друга държава-членка на Европейския съюз, то дадено лице няма право на избор в коя държава да кандидатства за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Компетентната държава за обезщетенията за безработица се определя от правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно тези правила, при последна заетост в друга държава-членка на ЕС, лицата могат да се регистрират в службите по заетостта на друга държава, различна от държавата по последна заетост, и да кандидатстват за преценка на правото на парични обезщетения за безработица в тази държава, само в случай, че по време на трудовата си дейност в първата страна-членка са пребивавали в другата държава. 

 

Това означава, че българско лице, работило в чужбина, може да се регистрира  като безработно лице в Агенцията по заетостта на България и да кандидатства за преценка на правото му на парични обезщетения за безработица в България само ако по време на последната му заетост в другата страна-членка на ЕС е пребивавало в България. В случай че заетостта в другата страна-членка е с по-голяма продължителност и лицето е пребивавало там, преценката на паричните обезщетения за безработица следва да се извърши от нейната компетентна институция. 

 

Ако по време на последната заетост в другата страна от ЕС лицето е пребивавало в България и ще кандидатства за преценка на правото на парично обезщетение за безработица в България, следва да се има предвид, че периодите на заетост, придобити по законодателството на страната-членка на ЕС, както и осигурителният доход в нея могат да се вземат предвид от НОИ при преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Това обаче става само въз основа на издаден от съответната компетентна институция съгласно цитираните регламенти преносим документ U1 или формуляр Е 301. Тези документи са стандартизирани и са едноезични /на официалния език на всяка държава-членка/, в еднообразни по форма, поради което не се нуждаят от превод, заверка и/или легализация. В случай, че лицето не се е снабдило предварително с един от двата документа, съществува възможност и за служебното му изискване. За целта с подаването на заявление за преценка на правото на парично обезщетение за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт трябва да се подаде и заявление за изискването му от страната-членка на ЕС. Към него се прилагат документите, издадени от работодателя в нея, и се предоставят данни за местния осигурителен номер.

 

Всичко казано до тук важи само и единствено, ако лицето е работило в страна, която е членка на ЕС. Ако е работило в страна, която не е членка на ЕС, то в такъв случай трябва да има предвид налично споразумение между България и третата страна, ако има такова. 

 

При изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица следва да се има предвид следното:

 

Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. 
 

Може в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, да се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица. Тогава при определяне на осигурителния доход за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. 

 

Изключение от тези правила е предвидено в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно тях институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, ако по време на тази заетост заинтересованото лице е пребивавало в друга държава-членка, различна от държавата по последна заетост. 

 

Важно е да се подчертае, че се взема предвид единствено доходът от последната заетост в другата държава-членка. Ако лицето е започнало работа в България и остане безработно, като кандидатства за отпускането на парично обезщетение за безработица, но в периода за изчисляване размера на паричното обезщетение има и доход в друга държава-членка на ЕС, за това време ще се вземе предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за България за този период. 

 

Размерът и продължителността на изплащане на паричното обезщетение за безработица зависи и от посочената в преносимия документ U1 или формуляра Е 301 причина за прекратяване на последната заетост. Ако причината за прекратяване на трудовия договор е „прекратяване по взаимно съгласие” или „дисциплинарно уволнение”, лицето ще получи минималния размер на паричното обезщетение за срок от 4 месеца.