Прекратяване на трудов договор в изпитателен срок и обезщетение за безработица

На първо място, струва ми се, е добре да се изясни същността на изпитателния срок. Според чл. 70, ал. 1 КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

Трудовият договор със срок за изпитване понякога се използва като алтернатива на срочен трудов договор (в смисъл, че от самото му сключване страните планират продължителността на договора да не надхвърля 6 месеца), но това не го прави по дефиниция срочен договор, както понякога погрешно се възприема в правната теория и в практиката. „Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор – срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. Когато изпитателният срок е уговорен при трудов договор за неопределено време, то и окончателният трудов договор е такъв. Изтичането на срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов договор, който си остава срочен.“ (Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г. о., ГК). „Страните трябва да се споразумеят за това, като посочат изрично вида на окончателния трудов договор, за постигането на който се сключва трудовият договор за изпитване. Ако те пропуснат да определят вида на окончателния трудов договор, се прилага необоримата презумпция, установена в чл. 67, ал. 2 КТ, и се приема, че окончателният трудов договор, който се предшества от трудовия договор за изпитване, е безсрочен трудов договор.“ (Решение на ВКС № 155/2016 г. по гр.д. № 418/2016 г., III г.о.)

Следователно изтичането на изпитателния срок не прекратява трудовото правоотношение – то продължава да съществува такова, каквото е възникнало. Отпада единствено възможността за прекратяването му по облекчения ред на чл. 71 от КТ. При изтичането на изпитателния срок не се подава уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, респ. ново уведомление за продължилото да съществува трудово правоотношение. Не е необходима и някаква специална форма на удостоверяване на изтичането на изпитателния срок, напр. чрез подписване на допълнително споразумение към трудовия договор, в което да се декларира този факт.

Посочвам всичко това, доколкото от формулировката на запитването не може да се заключи по категоричен начин, че договорът е бил прекратен. Ако служителят е представил болничен лист и от 18.10.2021 г. ползва разрешения му отпуск поради временна неработоспособност, а работодателят не е прекратил договора по реда на чл. 71 от КТ с писмена заповед, изтичането на 6-месечния период от сключването на договора на 22.10.2021 г. няма да доведе до автоматичното му прекратяване. Значението на използвания болничен ще се прояви единствено в това, че изпитателният срок ще се „удължи“. (Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.)

Възможно е работодателят наистина да е прекратил договора на основание чл. 71 от КТ и да е изпратил заповедта на служителя по време на отпуска поради временна неработоспособност (той може да направи това, тъй като предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ не се прилага за прекратяването на трудов договор в изпитателен срок). Ако се е случило така, но това е пропуснато в текста на запитването, биха имали значение и следващите кратки коментари:
- Според чл. 42, ал. 3 от КСО когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако сключеният договор със срок за изпитване изначално е бил срочен, може да намери приложение това правило. Болничният лист (продължение на предходния) следва да се предаде на последния работодател. Ако договорът е бил безсрочен, обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да „надживее“ трудовото правоотношение и затова е безпредметно издаденото продължение на болничен лист да се представя на бившия работодател.
- Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
* имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
* не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
* не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

 
Третото от посочените изисквания ще се окаже пречка за отпускане на обезщетение за безработица на лицето. Както се посочва в запитването то „има и доход от граждански договор, който е разпределен по следния начин до края на годината: м. октомври – 700 лв.; м. ноември – 1200 лв.; м. декември – 1200 лв.“ Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5); и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6). Формираният осигурителен доход по гражданския договор няма да позволи на лицето да получи обезщетение за безработица.

С уважение:

Още за обезщетения:

Нормативна рамка

КТ

КСО