Промяната в КТ във връзка с обезщетенията, които работодател дължи при прекратяване на трудов договор
Отговор, предоставен отВасилена Христова
В сила от 22.12.2017 г., в ДВ бр.102 бе приета съществена промяна, касаеща срока, в който един работодател е длъжен да изплати обезщетенията, които дължи при прекратяване на трудов договор със служител. Такъв тип обезщетения са например: обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ; обезщетение по чл. 222 ал. 2 от КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) на работника или служителя; обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; обезщетение по чл. 220 от КТ - за неспазено предизвестие и др.
Част от тези обезщетения по КТ се изплащат независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор, например обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ.
Правото на тези обезщетения възниква при прекратяване на трудовото правоотношение и те стават изискуеми веднага.
И по този начин Кодексът на труда вече регламентира срока, в който да бъде изплатено дължимото от работодателя обезщетение.
По този начин законодателят дава изключителни права на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" да проверява, контролира спазването на трудовото законодателство, да дава задължителни за изпълнение предписания, в частта на изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.
И считано от 22.12.2017 г., в случай че работодателят не изплати дължимите обезщетения, то работникът или служителят има правото да сезира контролния орган Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и последният да осъществи проверка и да даде задължителни за изпълнение предписания на работодателя, ако той е нарушил на трудовото законодателство и не е изплатил дължимо обезщетение или заплата.
Част от тези обезщетения по КТ се изплащат независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор, например обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ.
Правото на тези обезщетения възниква при прекратяване на трудовото правоотношение и те стават изискуеми веднага.
Относно реда и срока на изплащането на тези обезщетения до 22.12.2017 г., на работодателят беше дадена възможност сам да ги определя. В случай че работодателят не изплати дължимите обезщетения, работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Давностният срок тече от деня, следващ този на прекратяването на трудовото правоотношение.
Промяната в чл. 228, ал. 3 от КТ – в сила от 22.12.2017 г., регламентира че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
И по този начин Кодексът на труда вече регламентира срока, в който да бъде изплатено дължимото от работодателя обезщетение.
Още една промяна в сила от 22.12.2017 г., с която работодателите трябва да са запознати и свързана с дължимите от тях обезщетения, е направена в чл. 399, ал. 1 от КТ. Там се казва – „Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика”.
Променен също така е и чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ – в сила от 22.12.2017 г., а именно контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат следните принудителни административни мерки: „да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения”.
По този начин законодателят дава изключителни права на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" да проверява, контролира спазването на трудовото законодателство, да дава задължителни за изпълнение предписания, в частта на изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.
И считано от 22.12.2017 г., в случай че работодателят не изплати дължимите обезщетения, то работникът или служителят има правото да сезира контролния орган Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и последният да осъществи проверка и да даде задължителни за изпълнение предписания на работодателя, ако той е нарушил на трудовото законодателство и не е изплатил дължимо обезщетение или заплата.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
12Апр2022
Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение
от доц. д-р Андрей Александров
12 Апр 2022
09Юли2020
Изчисляване и изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 КТ, обезщетение по тази норма при труд на 2 ТД, наследяване на обезщетението и осигурително и данъчно третиране
от доц. д-р Андрей Александров
09 Юли 2020
08Юли2020
Обезщетения по чл 222, ал. 3 КТ с по-привилегирован режим и кумулиране на обезщетението с други обезщетения
от доц. д-р Андрей Александров
08 Юли 2020
06Юли2020
Предпоставки за възникване на право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 2 практически проблемa по прилагането на чл. 222, ал. 3 КТ
от доц. д-р Андрей Александров
06 Юли 2020