Промяна в чл. 6а от КСО и прилагане в международния транспорт

Съгласно чл. 6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Допълнението на текста от началото на 2018 г. е „чл. 12, параграф 1 от Регламент 883/2004“.
 
Съгласно чл. 12 от Регламент 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
 
Този текст не се отнася за международните шофьори, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки и не извършват каботажни превози. Те се подчиняват на чл. 13 от Регламент 883/2004, независимо че може да изпратени в чужбина по реда на чл. 121а от КТ.
 
Член 13 от регламента се отнася за лица, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки.
 
Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на:
a) законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка;
или
б) законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му, ако то не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си.
 
Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейността си като заето лице или ако то осъществява такава дейност в две или повече държави-членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1 на чл.13.
 
Независимо от допълнението в чл. 6а от КСО, преди заминаване на работа в чужбина за всеки конкретен случай трябва да се получи информация за изискванията в съответните държави-членки, за да не се стигне до неприятни ситуации и проблеми, свързани с конкретни разпоредби в съответните държави.

С уважение: