Прилагане на чл. 140, ал. 3 от КТ при дистанционна работа

По силата на сега действащата уредба в Кодекса на труда не може да се даде еднозначен отговор на така поставения въпрос. Действително, с оглед постигането на целта, с която е възприето това правило в трудовото ни законодателство (допълнителна закрила за здравето и работоспособността на лицата, полагащи нощен труд), най-логично би било топлата храна и напитките да се заменят с ваучери за храна. Те могат да се третират като социална придобивка, предоставяна в натура, и да имат благоприятен за работодателя режим на данъчно облагане, ако отговарят на условията за това съгласно ЗКПО. (Например, за да се ползва данъчно облекчение за социални разходи под формата на ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно за всеки служител, трябва да са изпълнени едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 1-3 ЗКПО: (а) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; (б) данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; (в) ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.)

За работодателя обаче липсва гаранция, че при евентуални проверки от страна на контролните органи по спазване на трудовото законодателство този механизъм ще бъде признат за пълно и точно изпълнение на законовото задължение. Единственият разумен аргумент на работодателя в подобна ситуация би бил, че изпълнението на задължението за предоставяне на топла храна и ободряващи напитки се е оказало обективно невъзможно в контекста на полагането на работа от разстояние.

С уважение:
 

Още за КТ: