Прекратяване на трудовия договор при придобито право на пенсия от работника или служителя

Вижте още по темата:

Придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на осигурителното законодателство има и свой „собствен“ трудовоправен режим, който се изразява в последиците за осигуреното лице, настъпващи на плоскостта на трудовото право (разбира се, ако то е работник или служител по трудово правоотношение). Възможните концепции в това отношение са различни и в последните години те са обуславяли трудовоправна уредба с противоположни разрешения: на първо място, законодателят може да възприеме идеята, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст бележи достигането на момент на предполагаема трайна неработоспособност на лицето, оправдаваща преустановяването на работата по трудовото правоотношение по преценка на работодателя. Възможно е да се приеме също така, че остаряването на човешкия организъм е комбинация от индивидуални психо-физиологични процеси и много от лицата, достигнали „пенсионна“ възраст, са напълно работоспособни, поради което прекратяването на трудовите им правоотношения не се налага по обективни причини. Следвайки тази логика, в периода 2012 г. – 2015 г. законодателят отне правото на работодателя да прекрати трудовия договор поради пенсиониране. Затова си струва най-напред накратко да се „припомни“ каква беше действащата уредба в последните години, за да се оцени действащото законодателно решение.
 

През изминалите няколко години настъпиха редица промени в трудовото и осигурителното законодателство, като неколкократно се измени концепцията за връзката между подбитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Кодекса за социално осигуряване и съдбата на трудовото правоотношение.

А) До 2012 г. придобитото право на пенсия даваше право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие. Разбира се, той можеше да избере дали да се възползва от това право или не, но обикновено се пристъпваше към прекратяване на трудовия договор, защото правото на пенсия не можеше да се упражни ефективно, без да е прекратено осигуряването. Самите работници и служители предпочитаха да бъдат „пенсионирани“, и по възможност да встъпят в ново трудово правоотношение със същия или друг работодател, за да получават едновременно пенсия и заплата. Тъй като възникваха спорове дали трудовите договори, сключени с пенсионери, могат отново да бъдат прекратени на същото основание (придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст), беше въведено ново основание за уволнение на служители, назначени като пенсионери. Така законодателят даде изричен утвърдителен отговор на въпроса допустимо ли е прекратяването на трудов договор „поради пенсиониране“ повече от веднъж.

Б) В началото на 2012 г. част от разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ беше отменена и правото на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор при придобиване на право на пенсия от работника или служителя отпадна. Запазена беше единствено възможността за прекратяване на трудовите правоотношения с професори, доценти и доктори на науките при навършване на 65-годишна възраст, но тя няма връзка с придобиването на право на пенсия. Възможно е тези лица да навършат посочената възраст, без да са придобили право на пенсия, като това не е пречка за прилагане на основанието.

Като цяло практиката се ориентира към прекратяване на трудовите договори на работниците и служителите в „пенсионна възраст“ по взаимно съгласие, за да могат те да упражнят осигурителните си права (разбира се, когато страните успяваха да постигнат съгласие за това). Впоследствие често се сключваха нови трудови договори.

Същевременно правото на „повторно“ прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало с пенсионер, беше запазено, макар и извън историческия контекст на приемането му. Такова прекратяване формално вече не се явяваше „повторно“, доколкото работодателят не можеше да прекрати договора при първоначалното придобиване на право на пенсия.

В) В началото на 2015 г., като последица от влизането в сила на едно решение на Съда на Европейския съюз^[1], бяха предприети промени в осигурителното законодателство и отпадна изискването за прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това изправи работодателите пред допълнителни затруднения, като им отне и юридическата, и фактическата възможност да прекратят трудовоправната връзка с работници и служители, придобили право на пенсия. Ако до този момент те често приемаха прекратяване на трудовите си договори по взаимно съгласие, за да упражнят правото си на пенсия, с отпадането на това изискване решението дали да останат на работа премина изцяло в техни ръце.

Трудно може да се приеме, че такава уредба е социално справедлива, защото тя облагодетелства само една от страните по трудовото правоотношение и не държи сметка за баланса в интересите им. По своята правна природа пенсията за осигурителен стаж и възраст се свързва с „презюмирана (предполагаема) неработоспособност“. Това означава, че със закона се въвежда една граница, при която обичайно (статистически) се приема, че човешкият организъм се износва и способността за полагане на труд намалява. За някои работници и служители това може да не е така и към момента на придобиване на право на пенсия те да са напълно работоспособни. При други обаче биологичните процеси действително водят до загубване или съществено намаляване на работоспособността, без това по необходимост да е свързано с конкретно заболяване. Като отнема на работодателя възможността да прекрати трудовия договор на основание придобитото право на пенсия, законодателят го принуждава да търси други механизми за освобождаване от едно вече нежелано трудово правоотношение, създава предпоставки за изостряне на отношенията между страните, възникване на спорове около прекратяването и т.н. 

Г) Било поради горните съображения, било в резултат на натиска на работодателските организации, законодателят преосмисли решението си относно прекратяването на трудовото правоотношение при пенсиониране и възстанови отменената през 2012 г. уредба (ДВ, бр. 54/17.07.2015 г.). Редакцията на разпоредбата от 2015 г. предвиди, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: „… т. 10 при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование.“ Създаде се и нова възможност за работника или служителя да прекрати едностранно трудовия си договор без предизвестие при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 327, ал. 1, нова т. 12 КТ).

По този начин в голяма степен се гарантира балансът в интересите на страните. Когато придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят може незабавно да го упражни. Пенсията е периодично плащане, правото на което се придобива при определен сбор от осигурителен стаж и възраст. Няма значение дали пенсионерът ще продължи да работи, с оглед възможността му да упражни осигурителните си права. За работодателя обаче се възстанови правото на преценка дали конкретният работник или служител все още е в състояние да се справя задоволително с работата си. Ако резултатът от тази преценка е положителен, няма пречка правоотношението да се запази. Ако работодателят счете за по-удачно да прекрати трудовоправната връзка с това лице, това е негово решение по целесъобразност, което не подлежи на правораздавателен контрол.

Д) Промените в Кодекса на труда от декември 2020 г. отново засегнаха прекратяването на трудовия договор при пенсиониране. Изключена беше възможността работодателят да прекрати поради пенсиониране трудовия договор на учител при придобиване на право на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в от КСО. Решението е справедливо и създава гаранция за учителите, че ще им бъде предоставена възможност да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер.
 

За да се приложи разглежданото основание, работникът или служителят следва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Общите условия, на които трябва да отговаря едно лице, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са предвидени в чл. 68, ал. 1 – 2 КСО, като за 2021 г. те са, както следва: за жените – възраст 61 г. 8 м. и осигурителен стаж 36 г.; за мъжете – възраст 64 г. 4 м. и осигурителен стаж 39 г.

Възможността за отпускане на пенсия при по-кратък осигурителен стаж, но на по-висока възраст, е уредена в чл. 68, ал. 3 КСО: В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. През 2021 г. важат изискванията: възраст (и за жените, и за мъжете) - 66 г. 8 м., минимален действителен осигурителен стаж 15 години. „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски (§ 1, т. 12 ДР на КСО). Казано с други думи, това е време, което реално е отработено, а не приравнен по правните си последици към осигурителен стаж период (напр. време, през което лицето е получавало обезщетение за безработица).

Възможност за отпускане на пенсия в намален размер е уредена в чл. 68а КСО: лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

Независимо от това на какъв вид пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито право, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя. Ако е придобито право на пенсия по чл. 68 КСО, основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а ако е придобито право на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.

В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се запази и специалното основание за прекратяване на трудовите правоотношения на доцентите и професорите във висшите училища и в научните организации, както и лицата, придобили научна степен „доктор на науките” по реда на ЗРАСРБ (ако работят във висши учебни заведения и научноизследователски институти). Техните трудови правоотношения могат да бъдат прекратени от работодателя при навършване на 65-годишна възраст, без значение дали са придобили право на пенсия. Уредбата не се изчерпва само с цитираната разпоредба от Кодекса на труда, а е допълнително усложнена с правила от специални закони. Така напр. § 11 от ПЗР на ЗВО въвежда възможности за „удължаване” на трудовите договори, които се отнасят единствено за доцентите и професорите във висшите училища.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ възниква и при придобито право на пенсия по чл. 69 (придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража), чл. 69а (придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации), чл. 69б (придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд) КСО. Както беше посочено по-горе, то е изключено изрично само при хипотезата на чл. 69в КСО – ранното пенсиониране на учителите.

Въпреки че моментът на придобиване на право на пенсия е предварително известен и за двете страни по трудовото правоотношение, работодателят не може да го „изпревари” чрез връчване на предизвестието по-рано. По темата е формирана и задължителна съдебна практика, напр. в Решение на ВКС № 393 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., IV г. о., ГК: „Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя. По този начин законът ясно е определил, че отправянето на предизвестие следва момента на придобиване право на пенсия, но не може да го предхожда”.

Право на уволнение не възниква при придобиването на право на друг вид пенсия от работника или служителя, напр. пенсия за инвалидност.
 

Възникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работника или служителя създава възможност за работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие. Както и при всяко друго прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, то може да бъде реално отработено или работодателят да изплати обезщетение за неспазено предизвестие. Възможно е и самият работник или служител да не иска да остане на работа до края на срока, например защото междувременно си е намерил друга работа. Във всеки случай страната, която не иска предизвестието да бъде спазено, може да заплати обезщетение на другата страна по чл. 220 КТ за неспазената част от срока на предизвестие.

На работника или служителя се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 КТ). Това обезщетение е дължимо при всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение.

Най-характерното обезщетение, свързано с прекратяването на трудовото правоотношение поради пенсиониране, е т.нар. благодарствено (или още „гратификационно“ обезщетение).  Според настоящата редакция на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Социалният смисъл на плащането е да даде израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Освен това обезщетението може да се окаже и крайно необходимо като средство за издръжка на работника или служителя и неговото семейство в периода непосредствено след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато тя бъде изчислена и започне реалното й изплащане.

От цитираната разпоредба на чл. 222, ал. 3 КТ могат да се изведат предпоставките за възникване на правото на благодарствено обезщетение:
а) прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това – не е задължително трудовият договор да се прекратява по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, макар и това да е най-често срещаната в практиката хипотеза. Възможно е например страните да прекратят договора по взаимно съгласие, което пак ще доведе до възникването на правото на гратификационно обезщетение, ако са изпълнени останалите предпоставки.
б) след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО – няма значение дали правото е реално упражнено, т.е. дали работникът или служителят е подал съответното заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали такава вече му се изплаща или не;
в) при положение, че не му е било изплащано такова обезщетение по друго трудово правоотношение – това е изискването за еднократност на изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ;
г) е налице изискуемият трудов стаж (от който зависи размерът на обезщетението). 

По отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид още, че преценката се прави към датата на възникване на правото на обезщетение. Ако например в момента, когато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят има прослужени 8 години при същия работодател или в същата група предприятия и трудовият договор се прекрати, обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът или служителят продължи да работи след придобиване на право на пенсия две или повече години и едва тогава се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.