Прекратяване на трудов договор за пенсионер с вече платено обезщетение за пенсиониране

Когато трудовият договор на работника или служителя е прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение, независимо от основанието за прекратяването, съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ.
 
Обезщетението е дължимо от работодателя и е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
 
В Кодекса на труда, чл. 222 ал. 3 от КТ изрично е записано че обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Това е вид обезщетение, което се изплаща при прекратяване на правоотношението, а условието за неговото изплащане е към момента на прекратяването работещият да е придобил право на пенсия. Ако работник или служител е получил веднъж обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ от един работодател, новият работодател не му го дължи.
 
От казаното до тук следва, тъй като на служителят вече е изплатено един път това обезщетение, то втори път не му дължите обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ за пенсиониране.
 
Работодателя в случая има право до прекрати трудовото правоотношение като отправи писмено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10б или чл. 328, ал. 1, т. 10в от КТ:
- Основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ – „когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“;
- Основание чл. 328, ал. 1, т. 10в от КТ – „когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване“.

Относно дължимите от работодателя обезщетение при прекратяването на трудовият договор:
- При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се дължи във всички случай на прекратяване на трудови отношения и не зависи от основанието на което са прекратени те.
Към момента на прекратяване на трудовият договор ако служителят има неизползван отпуск, то работодателя му дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
- Друго евентуално дължимо обезщетение би било, а случай на неспазване на даденото от работодателя предизвестие от негова страна, или обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ – „Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.“

Считано от 22.12.2017 г., в Кодекса на труда е изменен чл. 228, ал. 3 – нова, където законодателя поставя срок в който дължимите от работодателя обезщетения при прекратяване на трудов договор със служител да бъдат платени, и това е „не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок“.

С уважение:

Обезщетение за неизползван отпуск за служител без 8 месеца трудов стаж

 

Обезщетение по чл. 222 за лице на МРЗ, освободено през януари

 

Обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудов договор 17 дни след назначаване