Обезщетение по чл. 222 за лице на МРЗ, освободено през януари

Обезщетението по чл. 222 ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Текстът на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата въвежда гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от наредбата, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

В случая, обезщетението трябва да бъде изчислено, като се има предвид минималната работна зааплата за страната за месец януари 2018 г. – 510 лв.

Осигурителните вноски се внасят в размера за фонд „Пенсии“ – 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г. в съотношение 11,02% за сметка на работодателя и 8,78 % за сметка на лицето. Ако лицето е родено след 31.12.1959 г., осигурителните вноски са за фонд „Пенсии“ в размер 14,8% в съотношение 8,22% за сметка на работодателя и 6,58% за сметка на лицето и за ДЗПО- 5%, в съотношение 2,8% за сметка на работодателя и 2,2 % за сметка на лицето.

Върху обезщетенията, изплащани на основание чл. 222 ал. 1 от КТ здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовите правоотношения с лицето, на което се изплаща паричното обезщетение са прекратени. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, освободеното от работа лице следва да внася здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

С уважение:

Осигурителни вноски по време на майчинство, ако упражнява дейност