Обезщетение за неизползван отпуск за служител без 8 месеца трудов стаж

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, съгласно чл. 155 от КТ. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. В случая служителката не е имала право да ползват платения годишен, тъй като не е  била придобила осем месеца трудов стаж.

В чл. 155, ал. 3 от КТ се уреждат случаите в който трудовото правоотношение се прекрати преди придобиването на 8 месеца трудов стаж или преди служителя да придобие право да ползва платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 155, ал. 3 от КТ гласи - при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ.

Според чл. 224 ал. 1 от КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Както е във въпроса, Вашата служителка трябва да получи от работодателя парично обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ за полагащите се, но неизползвани до прекратяването дни платен годишен отпуск, независимо че тя не е имала правото да ползва този отпуск.

Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж през съответната календарна година. Когато при определянето на трудовият стаж, респективно размера на броят дни които трябва да се заплатят под формата на обезщетение по чл. 224 от КТ имаме непълен месец, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

Във посоченият въпрос, служителката има 5 пълни месеца трудов стаж за 2017 г., не е ползвала платен годишен отпуск и от тук следва, че за 2017 г. тя има право на 8 дни платен отпуск.

За 2018 г – до 12.01.2018 г, тя има 8 дни трудов стаж, и използвайки разпоредбата на чл. 42, ал. 3 на НРВПО е видно, че този последен месец Януари не можем да го зачетем за пълен. Служителката е отработила по-малко от половината от работните дни на месеца. От тук следва, че парично обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ трябва да се изплати за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 г.

Относно въпроса за срока за изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, и има ли такъв:

Отговорът на този въпрос, е ДА има срок в който обезщетението за неизползван платен годишен отпуск трябва да бъде изплатен от работодателя. Това е една от големите промени в сила от 01.01.2018 г. Промяната е в чл. 228 от КТ, с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г е приета нова ал. 3, а именно „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва“.

Във Вашия случай, Вие като работодател трябва да изплатите обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, в срок не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, а това е 28.02.2018 г.

С уважение: