...или използвайте търсачката Разширено търсене

Прекратяване на трудов договор с преподавател поради намаляване обема на работа

Василена Христова Отговор, предоставен от
Василена Христова
на 11 Септ 2018 favorite
Въпрос:

Хабилитиран преподавател е назначен на безсрочен трудов договор във ВУЗ. Поради намален прием в професионалното направление, в което преподава, за същия вече не може да се осигури хорариум за пълен работен ден (8 часа). На преподавателя е предложено допълнително споразумение за намаляване на работното време от 8 на 4 часа, респективно коригиране на трудовото възнаграждение, но той не желае да го подпише. В този случай работодателят иска да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение между лицето и ВУЗА. На какво основание следва да освободим лицето - чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ или чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО? Дължим ли на лицето обезщетение на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО (до 12 трудови възнаграждения)? Обезщетението по чл. 58, ал. 3 от ЗВО може ли да бъде отъждествено с обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ? Какви са срокът и редът за изплащане на обезщетението по чл. 58, ал. 3 от ЗВО?


Отговор:
Съгласно чл. 19 от Закона за висшето образование /ЗВО/, висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.
 
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗВО, длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:
1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;
2. за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент.
 
Лицата от научно-преподавателския състав във висшите училища изпълняват своите трудови функции въз основата на сключен трудов договор със висшето училище. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗВО длъжностите по чл. 48, ал. 1 с изключение на длъжността "асистент" се заемат с трудов договор за неопределено време.  Това става със сключване на т. нар. безсрочен трудов договор или трудов договор сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса за труда.
 
Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав във висшето училище означава и прекратяване на тяхното трудово правоотношение, когато те заемат длъжността въз основа на трудов договор.
 
1. Относно въпроса за основанието за освобождаване:
 
Разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование /ЗВО/ представляват различни правни основания за прекратяване на трудовите договори.
Разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ дава право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител поради намаляване обема на работата, което поражда необходимостта от намаляване числеността на персонала. “Намаляване на обема на работа” означава намаляване на производствената и служебната дейност на работодателя, като конкретната причина е без правно значение. Правно значение за законосъобразността на уволнението има действителното намаляване на обема - количеството на продукцията, обема на стокооборота, количеството на извършените услуги и др., и това обстоятелство подлежи на доказване от работодателя при оспорване на уволнението. Това основание за прекратяване (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) може да бъде наречено общо, е приложимо за всички работници и служители, независимо от тяхната трудова функция и предприятието (мястото на работа), в което работят.
 
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО представлява специално правно основание за прекратяване на трудовите договори на преподаватели - членове на академичния състав на съответното висше училище. Такива лица се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала.
 
Прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗУО е приложимо само на тесен кръг служители – за хабилитирани преподаватели във висше училище и нехабилитирани преподаватели с научна степен доктор на науките, както и за хабилитирани научни работници в научните институти. Тук имаме специфичната трудова функция (характера на работата), която се изпълнява в специфично предприятие (място на работа) – преподавател във висше училище или научен работник в научен институт, както и допълнителното лично качество – придобито научно звание професор, доцент, старши научен сътрудник първа и втора степен или научна степен доктор на науките. Това второ основание се прилага за тази точно определена и по-ограничена категория служители вместо общото основание, което се прилага за много по-широк кръг от работници и служители – за всички останали.
И от тук според мен в така описаната ситуация е по-правилно трудовият договор на преподавателя да бъде прекратен на основание на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО.
 
2. Относно въпроса за дължимо обезщетение по чл. 58, ал. 3 от ЗВО:
 
Съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗВО „освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им“.  В случай на прекратяване на трудовия договор с преподавателя на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО работодателя ще дължи обезщетение на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
 
3. Относно въпроса: „Обезщетението по чл. 58, ал. 3 от ЗВО може ли да бъде отъждествено с обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ?“
 
Задължението за работодателя да изплати обезщетение на основание на чл. 222, ал. 1 от КТ възниква при уволнение на служител само в изрично определените в закона основания - поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Обезщетението се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение.
 
Обезщетението дължимо от работодателя по чл. 58, ал. 3 от ЗВО е специално обезщетение за преподаватели, членове на академичния състав. Когато те се освобождават от работа, понеже не може да им се осигури преподавателската дейност и няма възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, законът предвижда обезщетение в размер на трудовото възнаграждение до изтичане на трудовия договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
 
Кодексът на труда се прилага за всички трудови правоотношения, доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, по който България е страна. Едно от тези специални изключения са разпоредбата на чл. 58 от ЗВО, а именно обезщетението по чл. 58, ал. 3 дължимо във връзка с прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО.
 
Двете обезщетения по своята същност са със еднакъв характер.
 
В случай на прекратяване на трудовият договор на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО работодателя ще дължи обезщетение по чл. 58, ал. 3 от ЗВО; но не и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
 
В случай на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ работодателя ще дължи обезщетение на работника или служителя по чл. 222, ал. 1 от КТ.
 
4. Относно въпроса за срокът и редът за изплащане на обезщетението по чл. 58, ал. 3 от ЗВО:
 
Законът за висшето образование дава едно специално основание за прекратяване на трудовите правоотношения на преподавателите във висшите учебни заведения, чл. 58, ал. 1, т. 3 и едно специално обезщетение – чл. 58, ал. 3. По отношение на тези лица съгласно чл. 59 от ЗВО Кодексът на труда намира субсидиарно приложение само за неуредените в закона въпроси.
 
И именно Кодекса на труда определя срока и реда за изплащане на т. нар. обезщетенията дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, в чл. 228, ал. 3 КТ - не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
 
Също така във вътрешните правила за работната заплата и в трудовия договор с лицето работодателят трябва да определи в какъв срок той е длъжен да изплаща трудовите възнаграждения и обезщетенията, като този срок трябва да е съобразен с разпоредбите на Кодекса на труда.
 
Работодателят има правото във всеки един момент да инициира прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 331 от КТ срещу уговорено обезщетение, като отправи предложение. В предложението се съдържат момента, в които се желае да стане прекратяването на договорните отношения и размера на обезщетението, което работодателят предлага да плати на работника.
 
В чл. 331 от КТ в ал. 2 на чл. 331 определя минималния размер на обезщетението, което работодателят трябва да предложи на своя служител – четирикратният размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
 
Това е една законова възможност, от която бихте могли да се възползвате, за да прекратите трудовия договор на Вашия служител.
 
С уважение:

 

Нормативна рамка

Закон за висшето образование

КТ

 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия

Подобни статии

x