Прекратяване на трудов договор поради пенсиониране

Още с връчването на предизвестие за прекратяване на трудовия договор страната, която е отправила предизвестието, упражнява своето право да прекрати правоотношението на съответното основание. Действително, прекратителният ефект настъпва с изтичането на срока на предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), но това не отменя необходимостта правото на прекратяване на договора да съществува към момента на връчването на предизвестие.

Специално при прекратяване на трудовия договор от работодателя поради пенсиониране (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ) често възниква колебание дали предизвестието да не се отправи по-рано, доколкото моментът на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя е предварително известен и за двете страни. Формално-юридически обаче това опорочава процедурата и прави уволнението незаконно. По темата е формирана и съдебна практика, напр. в Решение на ВКС № 393 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., IV г. о., ГК: „Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя. По този начин законът ясно е определил, че отправянето на предизвестие следва момента на придобиване право на пенсия, но не може да го предхожда.“

Поради изложеното трябва да се приеме, че предизвестието за прекратяване на трудов договор поради пенсиониране може да се връчи най-рано в деня, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разбира се, не е задължително срокът на предизвестие да се отработва. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Така работодателят може да осуети оставането на работа на служителя след придобиването на право на пенсия за срока на предизвестие, като вместо него плати обезщетение за неспазено предизвестие. Ако поради някаква причина самият служител не желае да отработва срока на предизвестие, той също може да плати обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ и да прекъсне трудовоправната връзка с незабавен ефект.

С уважение:
 

Още за пенсиониране: