Прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

Прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е уредено в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Предложението за постигане на такова съгласие може да бъде отправено от всяка от страните по трудовото правоотношение. Не е нужно в него да се излагат съображения за исканото прекратяване. Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, както и приемането му, трябва да се изразят писмено. От тях трябва ясно да личи волята на страните да прекратят договора и момента на прекратяването.

На ясното, категорично, безусловно и свободно дадено съгласие се настоява и в Решение на ВКС № 60 от 07.05.2015 г. по гр.д. № 5467/2015 г., III г.о.: „Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпадат, в това число и по отношение на датата, от която трудовият договор се счита прекратен. С оглед на това, при несъвпадане волята на страните относно датата на прекратяване на договора, липсва взаимно съгласие.“ Изобщо прекратяването на трудовото правоотношение е специфичен договор между страните, който ще породи действие, когато приключат преговорите и се постигне съгласие по всички елементи от него.

Прекратяването на договора е резултат на постигнатото съгласие, а евентуалното издаване на заповед може да има само вътрешноорганизационно значение и декларативен ефект по отношение на прекратяването. Казано с други думи, не заповедта, а постигнатото съгласие прекратява договора. Дори заповед да не бъде издадена, договорът ще се прекрати от момента, за който страните са се споразумели.

На базата на изложеното следва да се дадат и отговорите на поставените в запитването въпроси:
1.  Работодателят не само може, а и длъжен да подаде уведомление до НАП в 7-дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, уговорена между страните.
2. Ако по някаква причина работодателят не декларира прекратяването на договора, а служителят пожелае да се върне на работа, фактически ще е налице мълчаливо изразена воля на страните да отменят ефекта на прекратяване, за който са се споразумели по-рано. За да се стигне до ново прекратяване, ще е необходимо постигането на ново съгласие. Ако една от страните откаже да даде съгласието си, договорът няма да може да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Няма възможност да се използва подписаното по-рано споразумение, тъй като то няма да отразява реалната фактическа обстановка и общата воля на страните да прекратят договора помежду си.

С уважение:

Още за прекратяване на трудов договор: