Прехвърляне на отпуск за оглеждане на малко дете на бабата на детето

След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164, ал. 1 КТ). Вярно е, този отпуск е „прехвърляем“ – на бащата или на един от родителите на майката или на бащата, ако те работят по трудово правоотношение. Действително, ако съответното лице не работи по трудово или приравнено на трудово правоотношение (напр. като държавен служител), то няма как да ползва отпуск и да възникнат разглежданите трудови и осигурителни права.
 

Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на другите, посочени по-горе лица. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Към заявлението се прилагат декларация - приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 НРВПО и справка - приложение № 3 към чл. 46, ал. 3 от наредбата в два екземпляра. Декларацията се попълва от майката, даваща съгласие за прехвърляне на отпуска за отглеждане на дете, и от лицето, което поема отглеждането на детето и ще ползва отпуска.
 

Майката има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ и да продължи да ползва лично отпуска за отглеждане на дете.

Лицата по чл. 164, ал. 3 КТ могат да прекратят ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работят. Отпускът по чл. 164, ал. 3 се прекратява и в следните случаи:

- при настаняване на детето в детско заведение;

- при даване на детето за осиновяване;

- при смърт на детето;

- при прекратяване на правоотношението или осигуряването на майката или на лицето, поело грижите за детето.

Ползването на отпуск от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ, които отглеждат детето, не се прекратява, когато майката ползва друг вид отпуск. Например отпускът на бащата, бабата или дядото не се прекратява, когато майката ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане на друго дете или друг платен или неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. Ако обаче на майката се разреши отпуск от същия вид (например за отглеждане на второ дете), това води до прекратяване на отпуска, прехвърлен на бащата, бабата или дядото. 

Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е платен от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението се определя в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като за 2020 г. е фиксиран на 380 лв.
 

Правото на обезщетение зависи от следните условия:

- да е разрешен отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 3 от КТ;

- към деня на отпускането на обезщетението и за времето на ползване на отпуска за отглеждане на дете лицето да е осигурено с вноска за фонд „Общо заболяване и майчинство“;

- към деня на отпускането на обезщетението лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска „майчинство“. Според Решение № 2 от 2006 на КС по к.д. № 9 от 2005: „наличието на осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна“. 
 

Ето защо е достатъчно бабата на детето да е била осигурена най-малко 12 месеца за този риск, без да е необходимо тези 12 месеца да предхождат непосредствено ползването на отпуска.

 

С уважение: