Правен режим на платения годишен отпуск

Правният режим на платения годишен отпуск е еднакъв за всички негови разновидности – основен платен годишен отпуск, удължен платен годишен отпуск и допълнителни отпуски, напр. за ненормиран работен ден. Те се изчисляват, разрешават, отлагат и т.н. по едни и същи правила.

Определящо за отговора на поставения тук въпрос е правилото, че платеният годишен отпуск е обвързан с времето, което се зачита за трудов стаж (вж. чл. 23, ал. 2 от НРВПО). Казано с други думи, за да се определи размерът на отпуска, на който има право служителят, първо трябва да се установи каква част от времето, през което е съществувало трудовото правоотношение, ще се признае за трудов стаж, и полагаемият му се отпуск да се изчисли пропорционално на това време.

Въпросът за натрупването на трудов стаж за времето на неплатен отпуск има изрична уредба в чл. 160, ал. 3 от КТ: неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. (Една важна специфика съществува по отношение на 2020 г. и 2021 г: През 2020 г. броят на работните дни неплатен отпуск, които се зачитаха за трудов и осигурителен стаж беше увеличен на до 60 работни дни. Основание за това беше § 16, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето. Същото решение беше възприето и за 2021 г. (с ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.)

На Интернет страницата на МТСП, в рубриката „Често поставяни въпроси“, се застъпва същото разбиране. На въпрос дали при продължителен неплатен отпуск за служителя възниква право на платен годишен отпуск, е даден следният отговор: „Съгласно чл. 155, ал. 1 и 4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Този размер, законодателят е определил за минимален, който се отнася за цяла една календарна година трудов стаж. Когато работодателят е разрешил продължителен неплатен отпуск, чийто период обхваща две последователни календарни години, то на основание чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда, ще бъдат признати 60 работни дни за трудов стаж, тъй като съгласно тази разпоредба, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Ето защо, времето, признато по закон за трудов стаж по време на неплатения отпуск се взема под внимание при определяне размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година.“

Както беше посочено, същият принцип е валиден и за удължения и допълнителните платени годишни отпуски – размерът им ще се определи пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж.
 

С уважение:

Още за платен годишен отпуск:

Нормативна рамка

Наредба за работното време, почивките и отпуските

КТ