Ползване на платен отпуск от служител на 2 трудови договора

Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което би се признало за трудов стаж. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци.

Назначените по трудов договор за допълнителен труд на общо основание имат право на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ, чийто размер съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж по това правоотношение.

Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи, след което може да го ползва.

Няма нормативно установено изискване за едновременното ползване на отпуска по договора по чл. 111 КТ с отпуска по основния трудов договор. И по двата договора на общо основание се прилага разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от КТ, съгласно която платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя. Отпускът по двете правоотношения може да се ползва както едновременно, така и по различно време. В случай че се налага едновременно ползване на отпуск по 2 трудови правоотношения, ако размерът на отпуска по допълнителния трудов договор е по-малък от този по основния, със съгласието на работодателя за дните, които се различават, може да се ползва неплатен отпуск.

С уважение:

Още за платен годишен отпуск: