Подсъдност на трудов спор с клон

Общото правило относно местната подсъдност в гражданския процес е, че искът се предявява пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника. Спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на държавни учреждения и юридически лица, могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Така например, ако едно юридическо лице има седалище в столицата и клонове в страната, няма да се налага служителите в клоновете да жертват време и разноски, за да водят дела срещу работодателя в София, а ще могат да предявят иска пред съответния районен съд. В областта на трудовите спорове е предвидено и друго отклонение от основното правило, с цел улеснение на работника или служителя, когато той е ищец. Искът срещу работодателя може да се предяви и по мястото, където работникът обичайно полага своя труд (чл. 114 ГПК).

Казаното дава отговор на въпроса пред кой районен съд следва да се заведе делото – щом ищецът работи и живее във Варна, вероятно за него ще е по-целесъобразно производството да се образува пред Варненски районен съд. Така местно компетентният съд ще е определен в съответствие с цитираното правило на чл. 114 ГПК.

По-неясен от юридическа гледна точка може да се окаже въпросът кой е надлежният ответник по делото – дружеството или клона. По принцип, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В трудовоправната литература и в съдебната практика не се поставя под съмнение, че клонът може да е работодател, а както беше посочено и по-горе, чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че по спорове, възникнали от преки отношения с клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Същевременно от запитването не може да се направи категорично заключение дали дружеството или клонът се явява работодател, респ. надлежно пасивно процесуално легитимирана страна в процеса. Не е посочено дали трудовото правоотношение, възникнало първоначално с дружеството в София, впоследствие е било изменено и страна по него е станал клонът. Ако клонът не се явява работодател по това правоотношение, уволнението може да се окаже незаконосъобразно и само на основание, че не е извършено от оправомощено лице.

Изход от подобно затруднение може да се открие в Определение на ВКС № 217 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 230/2010 г., III г.о.: „Насочването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ срещу повече от един ответник не съставлява нередовност на исковата молба. Дали търговецът или неговият клон е страна в материалното правоотношение следва да реши съдът с акта по съществото на спора. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 108 ГПК, както и чл. 20 ТЗ съгласно които по спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона.“

Казано с други думи, няма пречка исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да се заведат едновременно и срещу юридическото лице, и срещу неговия клон, като с решението си съдът ще определи кой е надлежният ответник в случая. По този начин се избягва рискът от насочването на иска срещу ненадлежен ответник (което би го направило недопустим), както и още по-голямата опасност работникът или служителят да загуби възможността да защити правата си поради пропускане на давностния срок за оспорване на уволнението.

С уважение:

Още за уволнение:

Нормативна рамка

ГПК

КТ