Отразяване на дежурства в присъствена форма

Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При тази организационна форма е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време за определен период (от една седмица до шест месеца), като се позволява различна продължителност на работните дни. По този начин работата в някои от дните може да надвишава нормалната продължителност на работното време (осемчасова, съгласно чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда), като това се компенсира с намалена продължителност на работното време в други дни. Така се запазва балансът на работното време и свободното време на работника или служителя. Законодателството е предвидило някои ограничения в максималната продължителност на работната смяна, която не може да бъде по-дълга от 12 часа. При вас максималната продължителност на часовете в работната смяна е съобразена. Изисквания има и за продължителността на междудневната почивка (чл. 152 от КТ), която трябва да бъде не по-малка от 12 часа. В случая от края на първата дневната работна смяна (20.00 часа вечерта), до началото на следващата дневна смяна (08.00 часа сутринта) има 12 часа. Законодателството, в  чл. 141, ал. 5 от КТ забранява възлагането на две последователни работни смени (дневна и след това нощна, защото това би нарушило междудневната почивка).

По въпроса как трябва да се отразят дежурствата в присъствената форма на всичките четири смени, считам, че следва да се отразят така както са положени като труд – все пак присъствената форма отразява реално положения труд. Първа и четвърта смяна ще са положили труд в тези два дни, а втора и трета смяна – не са полагали труд за тези два дни. Техните смени, ако са имали смени по поименния график за тези два дни, следва да се променят и да се предвидят в следващи дни от отчетния период.

Разбира се тези две непредвидени дежурства на 1-ва и 4-та смени ще доведат до промяна на графика (поименния график по чл. 9а, ал.1 от НРВПО). В него за първа и четвърта смяна ще се отрази работа през дневните и нощните смени за дните 26.02 и 27.02. Не бива да се забравя, че следва да се осигури на работниците от тези две смени седмична почивка, както и да се съобразят часовете от тези две отработени от тях смени, заедно с останалите отработени преди това часове да не превишават седмичната продължителност от 56 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ). Предвид факта, че няма приложен график и няма информация за периода на отчитане, преценката за седмичната продължителност на работното време и осигуряването на седмична почивка не може да бъде коментирана.

По въпроса: Какво трябва да бъде заплащането на работилите на двете дневни и двете нощни смени и има ли допълнително заплащане за вторите им дежурства?

След приключване на отчетния период следва да се направи преценка за наличие на извънреден труд и евентуално при наличие на такъв да се отчете и заплати с увеличение (чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ - 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време). Припомням, че наличието на извънреден труд се преценява в края на отчетния период, защото преди това работодателя има възможност чрез разместване на работните смени и почивките в графика да осигури допълнителна почивка да постигне спазване на нормата на продължителност на работното време за периода на отчитане.

При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, но при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по чл. 152, ал. 2 от КТ, но не по-малък от 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Все пак става дума за седмична почивка, която от питането не става ясно дали е нарушена. Ако за седмицата е положен труд и в други смени, но е спазена седмичната почивка от 36 часа или поне 12 часа, означава, че не е нарушено изискването за седмична почивка.

Все пак това непредвидено обстоятелство е довело до фактическо разместването на графика на всичките смени - работещите в първа и четвърта смени са работили, а втора и трета са почивали. Както посочих и по-горе това налага да се промени графикът, като се предвидят почивки (междудневна и седмична) в рамките на законовите изисквания за първа и четвърта смени. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от НРВПО при промяна в графика следва да бъдат уведомени работниците от всички смени за променения график.

По въпроса „Трябва ли да бъдат компенсирани и с дни?“, считам, че не бива да се бърка задължението на работодателя по чл. 153, ал. 4 от КТ, относимо при подневно изчисляване на работното време. То предвижда, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят да получи освен увеличено заплащане на този труд и непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

В случая става въпрос за сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, при което разместването на графика до края на отчетния период ще осигури на работниците необходимата почивка. Ако периода е тримесечен и м.февруари е втория месец, работодателя ще може да компенсира положения в повече труд през м. февруари с допълнителни почивки през м. март.  Ако периода на отчитане е едномесечен – вероятно, в края на м.февруари за 1ва и 4-та смени ще се отчете полагането на извънреден труд, който следва да се плати с увеличение и да се отчете в дневника за отчитане на извънреден труд и то без преизчисляване на нощните часове от нощните смени в дневни (чл. 9г от НРВПО).

Относно питането касаещо работниците от смените, които не са се явили на работа поради лошото време, трябва ли да пуснат отпуск и полага ли им се възнаграждение, може да се каже следното:

В чл. 218 от КТ е регламентирано, че когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа, му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Причините за неявяването на работа (бедствието или затворените пътища, както и екстремно ниските температури, непроходими пътища или др.) се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

В случая бедствената обстановка е довела до промяна на графика. Промяната е възможно да доведе до това, че две от смените в края на отчетния период може да не са отработили всички часове от нормата на продължителност на работното време за периода на отчитане. За неотработените часове не по своя вина, те ще имат право на брутното си трудово възнаграждение. Съгласно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б от НРВПО, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. За времето на престоя, съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ работника или служителя има право на брутното трудово възнаграждение.

В случая бедствената обстановка изключва възможността работниците от 2-ра и 3-та смяна виновно да не са се явили на работа.

С уважение:

Норма на работа за служител с болничен и отпуска при сумирано работно време