Отлагане на отпуск по чл. 155 от КТ, който вече е позволен със заповед на работодателя

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който се разрешава въз основа на писмено искане до работодателя. Работникът или служителят по принцип трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, ал. 5, изр. 1 от КТ).

Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 (чл. 173, ал. 5, изр. 2 от КТ). В случай на отлагане по чл. 176 от КТ, на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5, изр. 3 КТ).

Съгласно чл. 176 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини. В този случай на работника/ служителя задължително се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Преценката за наличието на важни производствени причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът/ служителят е длъжен да се съобрази с нея и да ѝ се подчини;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане, но със съгласието на работодателя.

Съгласно чл. 37г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск,  както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.

В случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

В случаите по чл. 176, ал. 3 от КТ работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а от КТ.

В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.

Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Поначало работникът/ служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. КТ предвижда три изключения, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника/ служителя и без негово съгласие:
– при престой, който е с продължителност повече от 5 работни дни – работодателят издава заповед, в която посочва причините за възникналия престой, определя периода, в който ще бъде ползван отпускът, и посочва работниците и служителите, които ще ползват този отпуск;
– при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители – работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си;
– при отправена от работодателя писмена покана за ползване на отпуска до края на календарната година, когато работникът/ служителят не е поискал сам ползването му – в този случай работодателят може и да задължи работника/ служителя да ползва полагащия му се платен годишен отпуск в срок не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която той му се полага.

Отлагането и прекъсването на платения годишен отпуск са две различни понятия. 

Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника/ служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане и в практиката обикновено се прави устно волеизявление за прекъсване ползването на платения отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен друг вид отпуск, който е различен от платения. Извън горните случаи отпускът на работника/ служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Работодателят няма право да прекъсва едностранно ползването на платения годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишния си отпуск.  Съгласно чл. 175, ал. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176, ал. 1 КТ.

„Отлагане” означава, че платеният годишен отпуск не е ползван през календарната година, за която се отнася, а поради настъпване на определено в закона обстоятелство/ причина, отпускът се отлага за ползване през следващата календарна година.

Работодателят има право да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година поради важни производствени причини, но при условието, че е осигурил на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Работникът или служителят също има право да отложи ползването на платения годишен отпуск - чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ползването на платения годишен отпуск се отлага, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск. «Другият отпуск» може да бъде разрешен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, неплатен отпуск, служебен или творчески отпуск, отпуск за обучение, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и др.).

Ползването на платения годишен отпуск се отлага по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя. За да бъде отложено ползването на платения годишен отпуск, освен искане на работника или служителя, е необходимо съгласие на работодателя.

Тъй като от поставения въпрос не става ясно работникът или работодателят иска за отложи поискания и разрешен отпуск и поради каква причина, отговорът е принципен. Но искането и разрешаването на платения годишен отпуск е волеизявление и на двете страни, поради което при отлагането му трябва да има съгласие и на двете страни. И все пак, от значение е причината за искането за отлагане на отпуска.

С уважение: