Отказ за изплащане на обезщетение по чл 222

Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя.

В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.

В случай, че работникът или служителят към момента на прекратяване на трудовия договор отговаря на изискванията на разпоредбата, а именно:
- да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при същия работодател;
- да не е изплащано в предишен момент,

обезщетението в размер на 6 брутни заплати е дължимо от работодателя, независимо от основанието, на което се прекратява трудовия договор.

Както е в случая с Вашата служителка, работодателят ѝ дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати, тъй като тя е работила повече от 10 г. при него. В случай че договорът на работник бъде прекратен след придобиване право на пенсия, обезщетението ще бъде дължимо към датата на прекратяването. Работникът няма да загуби правото на това обезщетение.

Работодателят, спазвайки законовите рамки, извършва преценка относно размера на обезщетението, което трябва да бъде изплатено - от две или шест брутни заплати.

Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Трудов спор във връзка с изплащане на посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск, е 3-годишен, считано от  деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, едно от които е и обезщетението по чл 222, ал. 3, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство контролните органи на инспекцията по труда имат право дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 в сила от 22.12.2017 г.

С уважение:

Още за обезщетение по чл 222:

Нормативна рамка

КТ