Право на обезщетение по чл 222, ал. 1 за СОЛ с работеща фирма

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено:

- при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него,

- съкращаване в щата,

- намаляване обема на работа,

- спиране на работата за повече от 15 работни дни,

- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,

- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.

Целта на обезщетението по чл 222, ал. 1 от КТ е да компенсира работника или служителя за оставането му без работа. В последното изречение на разглежданата на чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено, че ако в срока на дължимо обезщетение работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Под „постъпване на работа“ трябва да се има предвид работа по нов трудов договор, по който лицето получава по-ниско трудово възнаграждение.

От тук следва, че ако работникът или служителят постъпи на работа веднага след прекратяване на трудовото му правоотношение и получава по-високо или равно на последното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението, то той няма да има право на обезщетение по чл 222, ал. 1 от КТ. Постъпването на работа трябва да е по нов трудов договор.

Израза “оставане без работа” е в смисъл - човек, останал без работа по трудов договор, а не по граждански договор или др.

В писмо № 26-00-78 от 08.03.1994 г. на МТСП се указва че обезщетението по чл 222, ал. 1 от КТ трябва да се изплаща само след представяне от страна на уволнения работник или служител на доказателство за това, че не е започнал работа по трудов договор във времето на определения в закона, колективния трудов договор или в индивидуалния трудов договор на лицето срок за оставане без работа, представляващ основание за обезщетение. Оставането без работа обикновено се доказва с представяне на трудовата книжка на лицето, с която да докаже на последния си работодател, че непосредствено след уволнението не е възникнало друго трудово правоотношение.

От тук следва, че осигуряването на служителя като самоосигуряващо се лице след уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не означава, че Вие не му дължите обезщетение по чл 222, ал. 1 от КТ. След като той не е започнал работа по трудово правоотношение в определения от закона, в колективния или в индивидуалния трудов договор срок, то той има право да получи обезщетение по чл 222, ал. 1 от КТ в пълен размер. В случая за да получи обезщетението, работникът трябва да Ви представи трудова си книжка, с която да удостовери, че не е започнал работа по трудов договор.

 

С уважение:

Още за обезщетения:

Нормативна рамка

КТ