Осигуряване на управител чужденец с ЕООД у нас

За лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.

В Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004 са регламентирани правилата за определяне на приложимото законодателство, по конкретно в разпоредбата на чл.11, параграф 1 от регламента е заложено, че за лицата, за които се прилага той, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

Важно е да се има предвид, че при определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки.

Съгласно член 1/б/ от Регламент №883/2004 „дейност като самостоятелно заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.

Което означава, че квалифицирането на едно лице като самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

По отношение на българското законодателство към категорията „самостоятелно заети лица“, т.е. самоосигуряващите се лица, спадат осигурените лица съгласни чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.  Съобразно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.

На основание чл. 10 от КСО „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.“

Ако даденото лице не осъществява дейност на територияна на Република България, която съгласно осигурителното законодателство не може да се квалифицира като дейност на самостоятелно заето лице, няма да са на лице предпоставки за определяне на приложимото законодателство по регламента, защото не е налице трансгранична ситуация.

Във вашият случай е препоръчително /ако все още не е направено/ лицето, което е пълномощник на управителя да бъде назначено като прокурист и да се осигурява съобразно българското законодателство, а собственика на фирмата, който е чуждестранен гражданин, който не упражнява трудова дейност в Република България и за него няма основание да се определи приложимото законодателство по регламента. 

С уважение:

Още за осигуряване: