Осигуряване на СОЛ, ЕТ и собственици на дружества

Самоосигуряващите се лица – едолични търговци или собственици на търговски дружества, могат да осъществяват или да не осъществяват дейност в дружеството, респективно да получават или да не получават възнаграждения за участието си в дружеството. В зависимост от това възможностие за осигуряването на самоосигуряващите се лица – еднолични търговци или собственицн на търговски дружества са различни и могат да бъдат систематизирани в следната последователност:
 

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ Внасянето на осигурителни вноски е обвързано с полагането на личен труд или упражняването на някаква дейност. При положение, че регистрираният като едноличен търговец не упражнява трудова дейност и не полага личен труд в предприятието или е възложил управлението на фирмата на друго лице, не следва да внася осигурителни вноски като едноличен търговец, тъй като не сключва сделки като собственик и не управлява фирмата. При всеки друг вариант ЕТ следва да се осигурява съграсно разпоредбите на КСО касаещи самоосигуряващите се лица - върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. При определяне на осигурителния доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност се взема предвид облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и без да се намаляват с размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. 
 

ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ, СЪДРУЖНИЦИТЕ И УПРАВИТЕЛИТЕ НА ДРУЖЕСТВА Общият ред на осигуряване на самоосигуряващите се лица се отнася и до собствениците, съдружниците и управителите на търговските дружества, но поради спецификата на управление на едноличните дружества (ЕООД), съществуват разнообразни варианти, всеки от които представлява отделен осигурителен казус:
 

 > УПРАВИТЕЛ – СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВО Собствениците на търговски дружества, вписани в Търговския регистър като управители, които за дейността по управление на дружествата имат определено възнаграждение, се осигуряват по реда, определен за управители на търговски дружества от Кодекса за социално осигуряване – върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Възнаграждението може да бъде определено в договора, в учредителния акт или по друг начин. Осигурителните вноски се дължат при изплащане на възнаграждението, като от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се дължат и в случаите, при които възнагражденията на лицата са начислени, но не са изплатени, а от 1 януари 2010 г. осигурителни вноски се дължат и когато възнагражденията дори не са начислени. За целите на държавното обществено осигуряване неначислени са възнагражденията, които са определени по основание и размер (например в договор за управление, обявен в Търговския регистър при регистрацията на дружеството). В случаите, при които определените възнаграждения не са начислени или са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Дължимите осигурителни вноски са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. 
 

 > СОБСТВЕНИК – УПРАВИТЕЛ И РАБОТНИК. Собствениците на търговски дружества, които извършват дейността по управление на дружеството без възнаграждение, подлежат на осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Следва обаче да се има предвид, че за трудова дейност се приема ВСЯКО действие на собственика на ЕООД по повод функционирането на дружеството, което не е свързано пряко с управлението. Това означава, че ако собственикът на ЕООД освен управлението на дружеството (подписване на договори и финансови отчети например) извършва и дейност несвързана с управлението на дружеството (продава стоките в магазина), то той подлежи на осигуряване и на двете основания – и като управител и като съдружник полагащ личен труд, макар и да не е „начислил” възнаграждението си за управление. Доколко това е икономически оправдано е въпрос на много професионални спорове, особено след приетите промени в Търговския закон, разрешаващи регистрирането на дружество с 2 лв. капитал имащи за цел „улесняването на започването на бизнес”, но безспорно е, че при вариант „малък бизнес” от гледна точка на осигуряването "по-сигурна" е фирмата на едноличния търговец. Тъй като няма съдружници ЕТ се осигурява единствено като самоосигуряващо се лице. В крайна сметка може би това е била и идеята на законодателя – по-малко ограничено отговорни дружества и повече неограничено отговорни физически лица? Собствениците на търговски дружества, които извършват трудова дейност в дружеството си, но същевременно упражняват и друга дейност, която е основание за осигуряване, при определяне на месечния си осигурителен доход трябва да имат предвид разпоредбата на КСО съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, плащат осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение.

 > НЕРАБОТЕЩ СОБСТВЕНИК В този случай лицето в качеството си на едноличен собственик на капитала на търговското дружество не подлежи на социално и здравно осигуряване. Трябва да се има предвид обаче, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване упражняването на трудова дейност от собственика включва всяко негово действие (а понякога и въздържане от действие), включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато дружеството има дейност, едноличният собственик на капитала не подлежи на осигуряване при наличие на следните условия: 1. лицето не участва с личен труд в дружеството; 2 собственикът на дружеството е сключил договор и е упълномощил друго лице да управлява дружеството по реда, определен в Търговския закон. Във връзка с редуциране на осигурителната тежест често се търсят всевъзможни варианти за намаляне на осигурителния доход, като се често се тълкуват нормативните разпоредби изолирано или извън "контекста". За добро или зло разпоредбите следва да се разглеждат взаимосвързано и във връзка с други нормативни актове.