Осигурителни вноски върху обезщетение за оставане без работа

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Съгласно чл. 9 ал. 3 т. 5 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж се зачита времето през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда. За този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО. Осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване
След като времето, през което се получава обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ се зачита за осигурителен стаж, този факт трябва да се отрази в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход.
В случая това време се заверява за осигурителен стаж в документ , удостоверяващ осигурителен стаж – образец УП 3.
В документа, удостоверяващ осигурителен доход – образец УП 2 се включва изплатеното обезщетение по чл. 222 ал. 1 от Кодекса на труда.
Въпреки, че времето, през което уволненият работник или служител е получавал обезщетение по чл. 222 ал.1  от КТ, се признава за осигурителен стаж, това време не се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда /арг. чл. 351 и сл. От КТ/.