Осигурителни вноски при неплатен творчески отпуск

На работник или служител може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Както и вие сте отбелязали, времето на неплатен творчески отпуск по чл. 161, ал. 1 се зачита за трудов стаж. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, във връзка с ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им, както и времето на ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено.

В разпоредбата на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че творческият неплатен отпуск се признава за трудов стаж.  

Този извод по отношение на зачитане на трудов и осигурителен стаж за неплатения отпуск следва да се направи от реда, който законодателят е предвидил за ползване на неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 3 от КТ. В нея изрично е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Неплатен отпуск над 30 работни дни се признават за трудов стаж само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Такова изключение е предвидено в чл. 54 от НРВПО, където е предвидено, че работниците и служителите от растениевъдството и животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство и работниците и служителите от дърводобива в страната, които работят по трудово правоотношение за неопределено време, в неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци, със заповед на ръководителя на предприятието ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ. В този случай отпускът по чл. 160, ал. 3 КТ се признава за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година.

Друго изключение е периода, в който работници или служители ползват неплатен отпуск по реда на чл. 176а от КТ - неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Съгласно чл. 167а, ал. 8 от КТ, времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.

Такова изключение е предвидено и в чл. 161, ал. 1, за времето на ползване на неплатен творчески отпуск, който в цялост – за целия период се признава за трудов стаж.

В заключение времето, през което съществува трудово правоотношение и работникът ползва отпуск, който се зачита за трудов стаж, следва да се зачете и за осигурителен.

Обръщам внимание и върху факта, че за отпуска по чл. 161 от КТ не е предвидено изключение за зачитане на осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски – чл. 9, ал. 2 от КСО.

Чл. 9, ал. 2 от КСО - За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

Така че времето, през което съществува трудово правоотношение и работникът ползва отпуск, който се зачита за трудов стаж,  следва да се зачете и за осигурителен, АКО В ДРУГ ЗАКОН Е ПРЕДВИДЕНО ТОВА - визирайки КСО.

Въпросът за дължимите социални и здравни осигуровки, включително конкретен размер и необходимост от подаване на декларация Обр. 1 в най-голяма степен е от компетентността на НАП и те могат да се произнесат в детайли за конкретните задължения на работодателя във връзка с внасянето на социални и здравни осигуровки и правните последици за лице, на което не се внасят социални осигуровки.
 
Това, което мога да кажа по случая е, че работодателят, след 30 работен ден от 6-месечния неплатен отпуск няма да дължи внасянето на социални осигуровки, тъй като работникат не получава трудово възнаграждение или друго плащане от работодателя. 
 
Съгласно чл. 1, ал. 2 от  Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност, включително възнагражденията за отпуските по чл. 161 от Кодекса на труда.
           
Неплатения творчески отпуск, ползван от работника по реда на чл. 161, ал. във връзка с ал. 2 от КТ, е приравнен по отношение на социалните и здравните осигуровки на неплатения отпуск по реда на чл. 160 от КТ. Това което го отличава от неплатения отпуск е, че той се признава за трудов стаж, докато неплатения отпуск по реда на чл. 160 от КТ, съгласно ал. 3 - до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж
           
Това означава, че при работникът, ползващ неплатен творчески отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 от КТ след 30-тия ден, ако не полага труд при друг работодател/осигурител, ще загуби правата си на осигурено лице, с всички последици от това. Периодът на неплатения творчески отпуск ще му се зачете за трудов стаж, тъй като това е предвидено в закона, но това няма да му донесе права на осигурено лице за всички осигурителни рискове, тъй като няма да му бъдат внасяни социални осигуровки. Затова подчертах, че казуса не попада в изключенията на чл. 9 от КСО.
           
По друг начин стои въпроса със здравните осигуровки, които работодателят следва да внася, но те следва да се заплащат от работника или служителя. Ако те не бъдат внасяни работникът се загуби и здравноосигурителни права.
 

С уважение: