Осигурителни вноски по време на майчинство, ако упражнява дейност

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. и на регистрираните земеделски стопани, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация ОкД-5 до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
 
Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане  и отглеждане на малко дете).
 
Регистрираните земеделски стопани за периодите, през които упражняват трудова дейност, дължат осигурителни вноски за избраните от тях фондове за ДОО, за здравно здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване осигуряване и за ДЗПО, ако са родени след 31.12.1960 г.
 
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
 
Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, се дължат съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
 
За самоосигуряващите се лица осигурителните вноски са в размер на 4.8 на сто, и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
 
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.
 
По презумпция самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността.
 
Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за фондовете на ДОО, а здравноосигурителните вноски се дължат съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Следователно, за периодите на временната неработоспособност регистриран земеделски стопанин, който се осигурява и за общо заболяване и майчинство и не полага личен труд като такъв, няма да дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, а само за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
 
При условие че е налице упражняване на лична трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, следва да се внасят осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява лицето. В този случай се дължат и осигурителни вноски и за ДЗПО – универсален пенсионен фонд (за лицата родените след 31 декември 1959 г.), и здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (8%). 
           
От 1 юни 2017 г. се прилага разпоредбата на чл. 50а от КСО, съгласно която  самоосигуряващите се лица, след изтичане на 135-я ден от началото на периодите на майчинство, ако започнат да упражняват трудова дейност, НОИ ще изплаща половината от полагащото им се парично обезщетение. Упражняването на трудова дейност през периодите на майчинство се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в хода на съответното производство. 

С уважение:

Документи за прекратяване на майчинство на напускаща служителка

 

Назначаване на граждански договор на служителка в болничен за бременност и раждане