Предоставяне на ваучери за храна за персонал на хотел с променлив брой на служителите през лятото по различни звена в дружеството
Аспасия Петкова
Въпрос:
Въпросите ми са относно социалната придобивка - предоставяне на ваучери за храна – за да се спази условието общодостъпност.
Относно фирми, които са със сезонен характер на работа - хотел. През зимата работниците и служителите са малко на брой - примерно 14, през лятото те са много на брой - над 50. Работодателят желае да предостави социална придобивка - ваучери на персонала. Ако през април месец, когато са били по-малко служители, е взето това решение - проведено Общо събрание на работниците и служителите и решението на ръководителя, следва ли когато персоналът е вече много над 50 – пак да има такова решение и събрание? Може ли да ни изпратите примерни протоколи и заповеди? Ако може да ни разясните повече за тези Общи събрания на работниците и служители и заповеди от ръководителя, каква е квотата за вземане на решение, колко подписа следва да има събрани– за да не извършим нарушение и да можем да спазим принципа на общодостъпност.
През лятото има голямо текучество на персонала. Има ли възможност да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, които напускат през месеца, на работниците в неплатен отпуск, на тези в майчинство, в болнични - ако това е описано и прието от общото събрание на работниците и служителите или със заповед на ръководителя. Може ли работодателят да предостави ваучери в различни размери по звена – например на всички служители от звено Кухня – 100 лв., Бар – 200 лв., Рецепция – 300 лв., като горницата над 200 лв. – как следва да се отрази? Това ще противоречили на общодостъпността. Ако има горница над 100 лв. – ще се дължат ли осигурителни вноски върху тази сума?
Как следва да се тълкува това условие по чл. 209 - договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца? Ако лицето е започнало работа през текущия месец? Ако от месец май е взето решение за предоставяне на ваучери на персонала, може ли да се предоставят ваучери на персонала и за периода януари – април 2022 година? Ако през този период януари - март има напуснали служители ще трябва ли и на тях да се изплатят ваучери? Ако дружеството е ООД и собственика има личен труд полагат ли му се ваучери? Ако лицето е назначено по чл. 114 и е работило само 5 часа полагат ли му се ваучери и ако не му се предоставят такива нарушава ли се принципа на общодостъпност? Ако все пак при проверка от ТД на НАП се констатира нарушаване на някои от изискванията по чл 209 – за общодостъпност или че към дадена дата фирмата е имала задължения какви ще бъдат санкциите? Има ли съдебна практика по тези казуси? Ще се дължат ли осигурителни вноски върху предоставените и непризнати разходи за ваучери?
Въпросите ми са относно социалната придобивка - предоставяне на ваучери за храна – за да се спази условието общодостъпност.
Относно фирми, които са със сезонен характер на работа - хотел. През зимата работниците и служителите са малко на брой - примерно 14, през лятото те са много на брой - над 50. Работодателят желае да предостави социална придобивка - ваучери на персонала. Ако през април месец, когато са били по-малко служители, е взето това решение - проведено Общо събрание на работниците и служителите и решението на ръководителя, следва ли когато персоналът е вече много над 50 – пак да има такова решение и събрание? Може ли да ни изпратите примерни протоколи и заповеди? Ако може да ни разясните повече за тези Общи събрания на работниците и служители и заповеди от ръководителя, каква е квотата за вземане на решение, колко подписа следва да има събрани– за да не извършим нарушение и да можем да спазим принципа на общодостъпност.
През лятото има голямо текучество на персонала. Има ли възможност да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, които напускат през месеца, на работниците в неплатен отпуск, на тези в майчинство, в болнични - ако това е описано и прието от общото събрание на работниците и служителите или със заповед на ръководителя. Може ли работодателят да предостави ваучери в различни размери по звена – например на всички служители от звено Кухня – 100 лв., Бар – 200 лв., Рецепция – 300 лв., като горницата над 200 лв. – как следва да се отрази? Това ще противоречили на общодостъпността. Ако има горница над 100 лв. – ще се дължат ли осигурителни вноски върху тази сума?
Как следва да се тълкува това условие по чл. 209 - договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца? Ако лицето е започнало работа през текущия месец? Ако от месец май е взето решение за предоставяне на ваучери на персонала, може ли да се предоставят ваучери на персонала и за периода януари – април 2022 година? Ако през този период януари - март има напуснали служители ще трябва ли и на тях да се изплатят ваучери? Ако дружеството е ООД и собственика има личен труд полагат ли му се ваучери? Ако лицето е назначено по чл. 114 и е работило само 5 часа полагат ли му се ваучери и ако не му се предоставят такива нарушава ли се принципа на общодостъпност? Ако все пак при проверка от ТД на НАП се констатира нарушаване на някои от изискванията по чл 209 – за общодостъпност или че към дадена дата фирмата е имала задължения какви ще бъдат санкциите? Има ли съдебна практика по тези казуси? Ще се дължат ли осигурителни вноски върху предоставените и непризнати разходи за ваучери?
Отговор:
1. По въпроса за общото събрание
Съгласно чл. 6 от Кодекса на труда (КТ), общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.
Съгласно чл. 6а от КТ, общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа. Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
Съгласно чл. 6а, ал. 3 от КТ, общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.
2. Ред за предоставяне на ваучерите.
Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Считам, че когато редът за предоставяне на ваучерите е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите, и при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
3. Лицата, на които се изплащат ваучери – напуснали, назначени, в болнични, в майчинство, в отпуск, в различни размери.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Този критерий се съдържа в третото изречение на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писмо с изх.№24-34-90/29.09.2014 г., което е публикувано в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна (100,00 лв., 200,00 лв., 300 лв. за служители с отработени дни и неотработени дни в месеца), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
4. Член 209 от ЗКПО
С разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е посочено едно от задължителните условия, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Тази разпоредба изисква извършването на сравнение по всеки един договор. Следователно, може да се приеме, че работодателят е необходимо да извършва сравнение за всеки един трудов договор за всяко едно лице, което е наето от него по силата на законодателната уредба на КТ.
5. Неполучени ваучери
По отношение на правилата за изплащане на ваучерите трябва да имате предвид разпоредбите на Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7). Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В разпоредбите не са включени самоосигуряващите се лица. Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. При взимане на решението за предоставяне на ваучерите, се приема и начин на тяхното предоставяне на работниците - предвижда се или получаването им в рамките на определен срок или тези ваучери да им се изпращат за получаване. В случай че работниците не са получили съответната им социална придобивка, за да се удостовери неполучаването, е необходимо да има документална следа за това – писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.
Едновременно с това, чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 предвижда, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. От посоченото е видно, че нормативната уредба, свързана с ваучерите за храна, предвижда в случаите на прекратено трудово правоотношение неизползваните ваучери за храна да се върнат на работодателя. В случай че служител напусне работа, то обстоятелството, че този служител не е получил ваучери по предвидените от дружеството начини, не нарушава изискването за общодостъпност.
В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните (неполучените) в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата № 7 ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок, те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата Наредбата работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят (операторът) се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.
Изхождайки от горните разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация от Министерство на финансите е издадено Указание № 1/10.05.2022 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg.
6. Ваучери над 200 лв. месечно
В хипотезата, в която ваучерите за храна не се предоставят при условията на
чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО, върху стойността им се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО за всички осигурени лица.
Когато осигурените лица са в дългосрочен отпуск и не получават трудово
възнаграждение, за да им бъде удържана частта от осигурителните вноски върху
стойността на ваучерите за храна съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителят следва да
начисли като вземане дължимите от лицата вноски, съобразно правилата на
счетоводното законодателство.
Съгласно чл. 6 от Кодекса на труда (КТ), общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.
Съгласно чл. 6а от КТ, общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа. Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
Съгласно чл. 6а, ал. 3 от КТ, общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.
2. Ред за предоставяне на ваучерите.
Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Считам, че когато редът за предоставяне на ваучерите е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите, и при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
3. Лицата, на които се изплащат ваучери – напуснали, назначени, в болнични, в майчинство, в отпуск, в различни размери.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Този критерий се съдържа в третото изречение на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писмо с изх.№24-34-90/29.09.2014 г., което е публикувано в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна (100,00 лв., 200,00 лв., 300 лв. за служители с отработени дни и неотработени дни в месеца), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
4. Член 209 от ЗКПО
С разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е посочено едно от задължителните условия, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Тази разпоредба изисква извършването на сравнение по всеки един договор. Следователно, може да се приеме, че работодателят е необходимо да извършва сравнение за всеки един трудов договор за всяко едно лице, което е наето от него по силата на законодателната уредба на КТ.
5. Неполучени ваучери
По отношение на правилата за изплащане на ваучерите трябва да имате предвид разпоредбите на Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7). Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В разпоредбите не са включени самоосигуряващите се лица. Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. При взимане на решението за предоставяне на ваучерите, се приема и начин на тяхното предоставяне на работниците - предвижда се или получаването им в рамките на определен срок или тези ваучери да им се изпращат за получаване. В случай че работниците не са получили съответната им социална придобивка, за да се удостовери неполучаването, е необходимо да има документална следа за това – писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.
Едновременно с това, чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 предвижда, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. От посоченото е видно, че нормативната уредба, свързана с ваучерите за храна, предвижда в случаите на прекратено трудово правоотношение неизползваните ваучери за храна да се върнат на работодателя. В случай че служител напусне работа, то обстоятелството, че този служител не е получил ваучери по предвидените от дружеството начини, не нарушава изискването за общодостъпност.
В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните (неполучените) в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата № 7 ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок, те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата Наредбата работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят (операторът) се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.
Изхождайки от горните разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация от Министерство на финансите е издадено Указание № 1/10.05.2022 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg.
6. Ваучери над 200 лв. месечно
В хипотезата, в която ваучерите за храна не се предоставят при условията на
чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО, върху стойността им се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО за всички осигурени лица.
Когато осигурените лица са в дългосрочен отпуск и не получават трудово
възнаграждение, за да им бъде удържана частта от осигурителните вноски върху
стойността на ваучерите за храна съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителят следва да
начисли като вземане дължимите от лицата вноски, съобразно правилата на
счетоводното законодателство.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
24Февр2023
Календарно разпределение на публични задължения на фирма за издадени ваучери за храна
от Аспасия Петкова
на 24 Февр 2023
17Февр2023
Задължение за здравно осигуряване на лица, които имат или предстои да имат издадени сини карти
от Аспасия Петкова
на 17 Февр 2023
06Февр2023
Начисляване на осигуровки върху обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 331 от КТ
от Красимира Гергева
на 06 Февр 2023
23Ян2023
Попъляване на декларация образец 1 за СОЛ с болничен
от Красимира Гергева
на 23 Ян 2023