Включване на обезщетение за неползван отпуск в обезщетение по чл. 222 от КТ

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетението се изплаща от работодателя само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок (чл. 228, ал. 2 КТ).

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т. ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В  чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.

Обезщетението за неизползвания платен годишен се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.Това обезщетение няма характер на трудово възнаграждение, нито на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, нито е включено в елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране. Поради това, обезщетението по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск не се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.                                                                   
                                                                                   

С уважение:

Пенсиониране на служител, който ще продължи да работи във фирмата