Обезщетение за майчинство
Отговор, предоставен отдоц. Светлозар Стефанов Доцент
Въпрос: Как се определя обезщетението за майчинство?
Отговор:
При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:
• парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
• парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
• парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
• парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
• парични обезщетения при раждане на дете в случаите на смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката на детето;
• парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок от 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
• парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.
За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:
• към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
• да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
• да им е разрешен съответният вид отпуск.
Условията и редът за разрешаване на този отпуск са определени в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.
Отпускът за бременност и раждане в размер 135 календарни дни, се разрешава от здравните органи въз основа на болнични листове и се разпределя по следния начин:
• за 45 календарни дни преди раждането – болничният лист се издава от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
• за 42 календарни дни непосредствено след раждането – от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от лекар в лечебното заведение, в чийто район е станало раждането или от избрания лекар на майката или на детето;
• за 48 календарни дни – продължение на предходния болничен лист – от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката. Възможно е този болничен лист да се издаде и от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете, в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение.
Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.
Отпускът за остатъка след 135-я до 410 календарни дни се разрешава от работодателя въз основа на следните документи:
• писмено заявление от майката/осиновителката до работодателя;
• акт за раждане на детето или акт за осиновяване;
• декларация, съгласно приложение № 7 към НРВПО.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.
При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на майката, ако са налице и следните условия:
• детето да е живо;
• детето да не е дадено за осиновяване;
• детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
• майката да не е лишена от родителски права;
• родителските й права да не са ограничени;
• детето да не е настанено семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на осиновителката, ако са налице и следните условия:
• детето да е живо;
• осиновяването да не е прекратено от съда;
• детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
• осиновителката да не е лишена от родителски права;
• родителските й права да не са ограничени;
• детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
07Март2023
Подаване на декларации от работодател при второ майчинство на служителка
от Красимира Гергева
на 07 Март 2023
01Март2023
Непредставени болнични във връзка с майчинство и непризнаване на трудов и осигурителен стаж
от Красимира Гергева
на 01 Март 2023
09Февр2023
Продължаване на майчинство след отписване на дете от ясла
от Красимира Гергева
на 09 Февр 2023
12Ян2023
Връщане на работа на управител, работещ другаде на трудов договор, след майчинство
от Красимира Гергева
на 12 Ян 2023
03Ян2023
Оставане в майчинство след прием на дете в държавна ясла
от доц. д-р Андрей Александров
на 03 Ян 2023
08Дек2022
Обезщетение за майчинство през втората година за лице без стаж
от Красимира Гергева
на 08 Дек 2022