Обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ за придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Обезщетението на основание чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи на работниците и служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този вид обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение, а не заради самото пенсиониране. То се дължи на работниците или служителите, придобили право на пенсия, които са решили да прекратят правоотношението си с работодателя си, без значение дали ще се пенсионират след това или не. Този вид обезщетение се полага и на работниците или служителите решили да прекратят взаимоотношенията си с работодателя си, след като са се пенсионирали без прекъсване на осигуряването.

С промените в Кодекса за социално осигуряване, влезли в сила от 2015 г., работниците или служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да се пенсионират без да е необходимо да прекратяват трудовото си правоотношение. До влизането в сила на тази промяна законът задължяваше лицата да прекратят трудовите си правоотношения поне за 1 ден, с идеята задължителното осигуряване да се прекъсне в рамките на този ден, за да могат да се пенсионират.


Съгласно разпоредбата на ал. 3 към чл. 222 от КТ размерът на обезщетението, което дължи работодателят, се определя в зависимост от годините трудов стаж при работодателя. Ако при един и същ работодател лицето е работило през последните 10 години обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 години. При отработени по-малко години при работодателя размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Когато работникът или служителят участва в синдикална организация, при прекратяване на трудовото му правоотношение по отношение на обезщетението за пенсиониране ще действат правилата заложение в Колективният трудов договор, сключен между работодателя и синдикалната организация. Така например при пенсиониране на учители, работили през последните 10 години при един и същ работодател, те имат право на обезщетение при пенсиониране в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 8 месеца, което се различава от записаното в Кодекса на труда.