Неосигуряване на чужденец с граждански договор у нас

След присъединяването на България към Европейския съюз започват да се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС. Това са Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009. В най-общият случай регламентите се прилагат за граждани на държава членка на ЕС, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства.

„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установен в Регламент /ЕО/ №883/2004. На основание чл. 11, ал. 1 от този регламент, лицата, за които се прилага той са подчинени на законодателството само на една държава членка.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство е, че за лицата се внасят осигурителни вноски по законодателството на държавата членка, на чиято територия работят. Съгласно чл. 11, ал 3, т. а от Регламент /ЕО/ № 883/2004, лицата, които са заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

В тази връзка, тъй като лицето ще работи изцяло на територията на страната от ЕС, в която вече е осигурено, работи и живее, то лицето е обхванато от системата за социална сигурност на въпросната държава членка. Това означава, че осигурителните вноски се плащат изцяло съгласно законодателството на тази държава. Това означава, че българските институции, т.е. НАП, нямат право да претендират за плащане на осигурителни вноски за лицето по българското законодателство, за периода на трудова дейност в другата държава членка на ЕС.

Необходимо е да се има предвид, че, съгласно чл. 21, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, „Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.“. Това означава, че за българският работодател може да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски в компетентата държавата-членка на ЕС, в която лицето работи, в зависимост от спецификата на националното законодателство на въпросната държава-членка. Затова е необходимо да се проучи как съответното законодателство третира тези случаи.

По отношение на данъка върху доходите на физическите лица България има право на ограничено облагане на доходите на лицето – тези с източник страната /чл. 7 от ЗДДФЛ/. Трябва да се има редвид, че доходи от източник в страната не са всички плащания от страна на български платци, а само изрично изброените в чл. 8 от ЗДДФЛ. Ако този доход, дължим в полза на чуждестранното физическо лице, не попада в обхвата на чл.8 от ЗДДФЛ, то този доход не е от източник страната и нямате законово право да го обложите в България.

С уважение:

Още за осигуряване: