Назначаване на 2 трудови договора

Първият по време, сключен трудов договор ще бъде основен и следва да бъде сключен за неопределено време на основание чл. 67, ал.1,т.1 или като срочен на основание чл. 68, в зависимост от това какви са уговорките на лицето с работодателя. Вторият по време сключен трудов договор ще бъде за допълнителен труд при друг работодател и следва да се сключи на основание чл. 111 от КТ. Съгласно чл. 66, ал.1, т.8 от  КТ в трудовия договор следва да се запише продължителността на работния ден или седмица, може да се запише само, че продължителността на работния ден по договора примерно е 8 часа, но може да и да се конкретизира и работното време от – до.
 

Съгласно чл. 355, ал.2 за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Когато лице работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 3-часов работен ден, то времето се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времето, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. С други думи ако по основния трудов договор лицето работи на 8 часа, а по допълнителния на 3 часа, то за трудов стаж се признава само отработеното по основния договор, а по допълнителния договор се признава само за осигурителен. Ако обаче по основния договор работи на 5 часа, а по допълнителния на 3 часа, то тогава и по двата договора времето се признава за трудов стаж. 
 

Съгласно чл. 23, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Във случая, ако това време се признава за трудов стаж, лицето ще има право на платен отпуск, в противен случай няма това право.