Лични данни при сключване на трудов договор

Всяко предприятие, обработващо лични данни, е длъжно да въведе подходящи технически и организационни мерки, които да осигурят спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и гарантиране на правата на субектите на данни във всеки етап от обработването. Когато се обработват лични данни за работници и служители не се изисква работодателят да иска изрично съгласие от лицата. Обработването на данните само по себе си е необходимо за изпълнението на трудовия договор, по който физическото лице (работник или служител) е страна. Какви данни са Ви необходими?
 
Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ „трудовият договор съдържа данни за страните  и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.“
 
В § 1, т.10 от Допълнителните разпоредби на КТ, се казва че по смисъла на Кодекса на труда "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:
а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.
 
Съгласно чл. 62, ал. 7 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. Това се прави с Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
 
В чл. 1 от Наредба № 4 от 11.05.1993 е регламентирано, че за сключване на трудов договор са необходими:
1. документ за самоличност, който се връща веднага;
2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства.
Когато документът за придобито висше образование в чужбина, административен орган, който е работодател, е длъжен да изиска удостоверяване на признаването му по служебен ред.
3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;
4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
 
Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените в чл. 1 от наредбата, но само ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.
 
Също така, за да спазите изискванията на чл. 12 от НСОРЗ, и за да може работодателят да определи трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие, и за да заплати допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, то Вие трябва да изискате и документ, удостоверяващ трудовия стаж на лицето, което ще назначавате.

С уважение:

Още за лични данни:

Нормативна рамка

Регламент (ЕС) 2016/679

КТ

НСОРЗ