Изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 по втори трудов договор

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Самото обезщетение би трябвало да се тълкува като един израз на благодарност от работодателя към работника или служителя за продължителната му работа в едно предприятие.
 
Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение.
 
За да може едно лицето да се пенсионира, не е необходимо трудовият му договор да бъде прекратен. Обезщетението по чл 222, ал. 3 от КТ ще бъде дължимо от работодателя към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. В случай че едно лице придобие и упражни право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не прекрати трудовия си договор, а продължи да работи, то правото на това обезщетение не отпада. Работодателят ще го дължи в един бъдещ момент, когато трудовите правоотношения с лицето - служител бъдат прекратени.
 
В случая, когато има заявка за изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 от КТ или т. нар. обезщетение за пенсиониране към работодател по допълнителен трудов договор:
 
В Кодекса на труда, в чл. 222, ал. 3 е записано че „Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж“. От тук следва, че работникът или служителят има право на това обезщетение само по основния трудов договор, ако към датата на прекратяването му отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодател по допълнителен трудов договор, сключен на основание чл. 111 или чл. 114 КТ да изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяването му.

С уважение:

Още за обезщетение по чл 222:

Нормативна рамка

КТ