Искане от работодател да се заплатят разноски по адвокатско възнаграждение

На първо място следва да се посочи, че исковата молба е преждевременно заведена. Съгласно чл. 128а, ал. 1 от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Съшият срок е установен в данъчното законодателство. Съгласно чл. 45 от ЗДДФЛ при поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Служебните се издават в 14-дневен срок от датата на поискването им (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ). Дори работодателят да не беше издал поискания документ до десетия ден от получаване на искането, той не е изпаднал в забава и няма основание за завеждане на иск за вреди.

На следващо място, работодателят не може да носи отговорност за обстоятелството, че отговорът му е попаднал в папка „СПАМ“ в електронната поща на служителят. Това обстоятелство е извън неговия контрол и не променя факта, че той е изпълнил удостоверителното си задължение с издаването и изпращането на служебната бележка.

Безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите, предвидена в чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК се отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството. Тя не засяга адвокатския хонорар, ако работодателят в качеството си на ответник се представлява от адвокат, съответно юрисконсултското възнаграждение, ако защитата е осъществена от вътрешен юрисконсулт. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Това е така, защото с поведението си той не е дал повод за завеждане на делото. При описаната в запитването фактическа обстановка служителят би следвало да заплати разноските на работодателя, направени по повод образуваното от нея дело.

С уважение:

Още за КТ:

Нормативна рамка

ГПК

ЗДДФЛ

КТ