Имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя

Кодексът на труда установява два вида имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя – пълна и ограничена. Общото между двата вида имуществена отговорност е в крайната им цел – възстановяване на причинената вреда. Трудовото законодателство обаче отчита и икономическото състояние на работника или служителя и факта, че често той не е в състояние да възстанови пълния размер на вредата, защото така практически би останал без средства за съществуване. Затова в определени в закона случаи той възстановява стойността на причинените вреди частично.

Съгласно чл. 203 КТ работникът или служителят отговаря имуществено по специалните правила, установени в глава Х КТ (т.е. носи ограничена имуществена отговорност) за вредите на работодателя:
• причинени по небрежност;
• при или по повод изпълнението на трудовите си задължения;
• които не са резултат от престъпление.

Ако някоя от горните предпоставки не е налице, се прилага пълната имуществена отговорност.

Редът за реализиране на пълната и ограничената отговорност на работника или служителя е различен: при пълната имуществена отговорност се прилага общият ред за търсене на имуществена отговорност съгласно действащото гражданско законодателство, като работодателят следва да докаже пред съда основанието и размера на претенцията си. При ограничената имуществена отговорност процедурата се развива по специален ред, установен в чл. 210 КТ.
 
Доколкото всички правила, свързани с ангажирането на имуществената отговорност на работника или служителя, са установени в закона, не е необходимо възпроизвеждането им в индивидуалния трудов договор, длъжностната характеристика или вътрешен акт на работодателя. Практически смисъл би имало единствено включването на уточнение в трудовия договор или в длъжностната характеристика, че служителят е материално-отговорно лице (отчетник) по отношение на повереното му имущество. За разлика от „редовите“ работници и служители, отчетниците носят ограничена имуществена отговорност в по-висок размер. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение (за разлика от останалите служители, които отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение). Така могат да се избегнат евентуални бъдещи спорове относно размера на отговорността, когато работодателят търси обезвреда по правилата на ограничената имуществена отговорност.

От данните в запитването обаче се налага по-скоро друг извод: че става дума за вреди, нанесени умишлено и/или в резултат на престъпления (напр. кражба или длъжностно присвояване). В такъв случай отговорността е пълна и се налага по общия ред на гражданския закон, т.е. по пътя на съдебното исково производство. Дори това да се упомене в трудовия договор, то би имало чисто информативно значение и може да цели определен психологически ефект, но във всеки случай няма самостоятелно правно значение. Както беше посочено, уредбата на отговорността произтича пряко от закона.

С уважение:
 

Още за имуществена отговорност: