Граници на допустимото вмешателство в личното пространство в условия на извънредно положение

Още за извънредното положение:

С ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) се направиха допълнения в разпоредбите на чл.251б, 251в, 251г и 251г¹ от Закона за електронните съобщения. Предвидено беше част от трафичните данни (установяване на идентификатор на ползваните клетки) на потребителите на телекомуникационни услуги да се съхраняват за срок от шест месеца и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение. Право да искат извършване на справка за тези данни, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция “Национална полиция”, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Телекомуникационните предприятия предоставят незабавен достъп до трафичните данни въз основа на искане на съответния ръководител на споменатите структури. Ръководителите на тези структурите уведомяват незабавно председателя на районния съд или оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп за осъществения достъп, прилагат искането и излагат мотиви. Ако в срок от 24 часа от уведомяването бъде постановен отказ от съответния съдия данните се унищожават незабавно и се уведомява незабавно предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
 

Какво означава „трафични данни

Трафичните данни са данните, създадени или обработени в процеса на дейност на телекомуникационните оператори, които са необходими за: проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката;  датата, часа и продължителността на връзката; типа на връзката; крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, както и за установяване на идентификатор на ползваните клетки.

От справка за трафичните данни не може да се разбере какво е съдържанието на разговор или съобщение. Трафичните данни се предоставят за предишен период. Към момента не е известно органите на реда да разполагат с технически капацитет или с кадрова възможност да следят в реално време със съдействието на телекомуникационните оператори трафични данни на потребителите.

Отчитайки целта на закона, лицата отказали или неизпълнили задължителната изолация и лечение да бъдат подведени под наказателна отговорност, следва органите на реда да отправят мотивирани искания единствено за достъп до данни за установяване на идентификатор на ползваните клетки на конкретно лице за периода на задължителната изолация или лечение.

 

1. Достъпът до трафични данни може да се предостави само по отношение на лица по чл. 61 от Закона за здравето - лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. Списъкът с болести може да бъде допълнен със заповед  на Министъра на здравеопазването. Със своя Заповед от 25 март 2020 г. министърът на здравеопазването въведе задължителна регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19 по реда на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като всеки случай на COVID-19 се съобщава и се регистрира по реда в наредбата.

2. За да е налице необходимост от достъп до трафични данни, лицето трябва да е диагностицирано с някоя от изредените болести, да е регистрирано като такова и да е отказало или да не изпълнява задължителна изолация и лечение.

3. Налице е съдебен контрол, като органите  уведомяват незабавно съответния съдия и прилагат мотивирано искане. Искането следва да бъде придружено с данни и доказателства за изброените по-горе обстоятелства за лицето, сред които: посочване на правното основание и целта, за която е необходим достъпът; данни за потребителя; данните, които следва да се отразят в справката; периода от време, който да обхваща справката; пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи целта на искането; определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните. Съдът вероятно би направил и служебна проверка в регистъра по Наредба № 21 от 2005 г. дали лицето е диагностицирано с някоя от изредените болести и дали е отказало лечение.

4. Възможността за следене на трафични данни в случаи извън наказателно преследване бе предвидена в Закона за електронните съобщенията и преди извънредното положение - при сигнал за лице, което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота или здравето му и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица. Тази промяна бе наложена поради същественото значение на времето при провеждане на спасителни операции (например в планината). Често в такива случаи административното забавяне при разрешаване на достъп до трафичните данни може да се окаже фатално при спасяването на лица, изпаднали в беда.
 

Трафичните данни, както и данните за здравословното състояние, представляват категории лични данни и попадат в обхвата на правото на Европейския съюз и българското законодателство (Общият регламент за защита на данните /ОРЗД/ и Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/). Когато данните са предмет на обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност, приложение намират и правилата на Директивата за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност (Директива (ЕС) 2016/680), която е транспонирана в ЗЗЛД.

Съгласно приложимото законодателство българските граждани имат право:
- да получат информация от Министерство на здравеопазването дали са били регистрирани в списъка на болните лица по  Наредба № 21 от 2005 г.
- да получат информация от доставчиците на телекомуникационни услуги дали техни лични данни са предоставяни на органите на реда;
- да получат от органите на реда потвърждение дали се обработват лични данни, които ги засягат, и ако случаят е такъв, да получат достъп до информация за целите и правното основание за обработването; обработваните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са разкрити личните данни; предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни; правото да се подаде жалба до надзорния орган и неговите координати за връзка.

Горната информация би могла да бъде изискана при упражняване на правото на достъп от субектите на данни съгласно чл. 15 ОРЗД. В тази хипотеза лицата могат да изискат информация от администраторите, която включва: целите на обработването, съответните категории лични данни, които се обработват, третите лица/категориите трети лица, пред които данните са били разкрити и други. Редът за упражняване на тези права е детайно регламентиран в ЗЗЛД – това може да стане чрез писмено заявление до съответния администратор на лични данни, по електронен път или по друг начин, определен от него. 

Възниква въпросът правото на достъп до информация абсолютно ли е и има ли право на преценка администраторът, сезиран с такова искане? Краткият отговор на този въпрос е „не“. Чл. 37а от ЗЗЛД изрежда изрични хипотези, в които администраторът има право да откаже пълно или частично упражняването на права по GDPR, като например когато упражняването на тези права може да създаде риск за: националната сигурност, обществения ред и сигурност, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност и др. Тук следва да се отбележи още, че съгласно чл. 355 от Наказателния кодекс е инкриминирано нарушаването на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. В тази категория влизат и поставените под карантина лица във връзка с разпространението на COVID-19.

Изложеното по-горе показва, че ако за едно лице е поискан достъп до трафични данни от компетентните органи и съгласно последните изменения в Закона за електронните съобщения и това лице желае да упражни право на достъп до личните си данни (включително относно категории лица пред, които същите са били разкривани), то е възможно администраторът на лични данни – съответният телеком – да откаже да предостави тази информация, тъй като с тези си действие би могло да се създаде риск както за обществения ред и сигурност така и при потенциално разследване и разкриване на престъпления. 

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) упражнява цялостен контрол по спазване на законодателството за защита на личните данните. КЗЛД получава информация от всяко предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, относно получени и обработени искания за достъп до трафични данни съгласно чл. 261а, ал. 4 от Закона за електронните съобщения. По този начин КЗЛД има информация за нивото на намеса в личната сфера на субектите на данни от компетентните органи. Това е още една гаранция срещу „безконтролното увеличаване на полицейските правомощия“, тревожещо обществеността.

доц. д-р Андрей Александров