Комисията за защита от дискриминация също взе отношение по темата за третирането на лицата във връзка с ваксинационния им статус
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Още по темата:
В последните дни, в контекста на новите противоепидемични мерки, наложени от министъра на здравеопазването, отново се разгоря дискусията за работодателските правомощия по отношение на събирането и обработването на информация за ваксинационния статус на работниците и служителите в предприятието. Не закъсняха и реакциите на други регулаторни органи, като с част от тях вече сме имали повод да запознаем читателите на РС Издателство и бизнес консултации. (По-конкретно, става дума за становищата на Комисията за защита на личните данни като национален надзорен орган по спазване на законодателството за защита на личните данни - Становище Рег. № НПМД-17-151/2020 г. по въпросите за груповото тестване на служителите за COVID-19; Становище Рег. № НПМД-17-114/2020 г. за обработването на лични данни относно здравето и степен на информиране на служителите в случай на наличие на инфектиран с COVID-19 служител; Становище Рег. № ПНМД-01-93/2021 г. относно обработване на данни за ваксинационния статус.)
Заслужава си да се обърне внимание и на правния анализ по темата на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), който беше публикуван на 22.10.2021 г. на Интернет-страницата на Комисията. В следващите редове ще акцентираме на някои моменти от него.
Напомняме, че цитираната и в становището на КЗД Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването (Допълнена със Заповед № РД-01-861/21.10.2021 г.), предвижда, че считано от 21.10.2021 г. се преустановяват различни дейности, например посещенията в търговски обекти тип МОЛ, магазини с търговска площ над 300 кв.м. и пр. Въведените противоепидемични мерки могат обаче да не се прилагат, ако 100% от персонала са ваксинирани или преболедували, съответно разполагат с отрицателен резултат от тест, и се контролира посетителите да отговарят на същите условия (т. 31 от Заповедта).
Тук идва и деликатният от гледна точка на трудовото право и защитата на личните данни въпрос: на какво основание работодателите могат да обработват информацията за ваксинационния статус на служителите си?
Очевидно, работодателят може или да преустанови дейността си (ако тя, разбира се, попада в дейностите, изброени в цитираната заповед на министъра на здравеопазването), или да я продължи, ако разполага с персонал, който отговаря на изискванията на т. 31 от Заповедта. Ако се изхожда от указанията на регулаторните органи като КЗД, че „… непритежаването на сертификат за преболедуване … не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на упражняване правото на труд“, работодателят на практика изпада в безизходица. Напълно е възможно и реалистично дори работници и служители, които разполагат със сертификат, да откажат да го представят, за да не полагат труд, а да получават трудово възнаграждение. (Вероятно подобни претенции ще бъдат мотивирани със специалното правило на чл. 267а от КТ, което беше прието миналата година като специфична антикризисна мярка на трудовото законодателство: „За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в /т.е. при преустановяване на работата при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка/ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“)
Позволявам си тук да изразя личното си становище, че времето, през което работодателят продължава да осъществява дейността си, но не може да допусне до работа работник или служител, който не е ваксиниран/ преболедувал/ с отрицателен тест или откаже да представи съответен удостоверителен документ, следва да се оформи като престой по причини у служителя, съответно за това време на въпросния служител да не се изплаща трудово възнаграждение. Обратното решение противоречи на логиката на нововъведените правила и стимулира недобросъвестното поведение на някои работници и служители за сметка на тези, които ще продължат да изпълняват трудовите си задължения.
Както Комисията за защита на личните данни, така и Комисията за защита от дискриминация, са особено внимателни в становищата си, така че те да отговарят на очакванията на преобладаващата част от обществото, и същевременно да не вземат категорична политическа позиция. Това е обяснимо, но – струва ми се – и не особено продуктивно, защото посява семената за бъдещи спорове. Като „окуражават“ гражданите (и в частност – работниците и служителите) да защитават личната си неприкосновеност и да не разкриват данни за ваксинационния си статус, на практика цитираните по-горе становища игнорират баланса в интересите на страните по трудовото правоотношение. Неясно как „непритежаването на сертификат не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на упражняване правото на труд“, щом към работниците и служителите в засегнатите от заповедта на министъра на здравеопазването обекти се поставя изискването да имат сертификат (и, разбира се, да го представят на работодателя си). Несигурността на работодателите относно допустимите предели в обработването на данните води и до опасения от евентуални бъдещи проверки и налагане на санкции.
Заслужава си да се обърне внимание и на правния анализ по темата на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), който беше публикуван на 22.10.2021 г. на Интернет-страницата на Комисията. В следващите редове ще акцентираме на някои моменти от него.
Във връзка с полемиката в обществото относно прилагането на Заповед РД-01-856/ 19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването и с цел недопускането на дискриминация Комисията за защита от дискриминация (КЗД) изразява следната принципна позиция.
Създалата се ситуация в страната поставя предизвикателства, както пред гражданите, така и пред институциите. Налагането на мерки от министъра на здравеопазването, отразени в Заповед РД-01-856/ 19.10.2021 г., поставят ограничения, които несъмнено целят запазване на живота и здравето на гражданите на територията на Република България.
Защитата на общественото здраве като национална кауза всъщност е детерминирана от предприетите мерки на държавата за индивидуалната защита на живота и здравето на всеки гражданин. Правото на живот е основно и неотменимо право, като е допустимо в някой случаи защитата му да изисква ограничаването на други права. Това обстоятелство обаче не променя изискването, че мерките следва да бъдат единствено необходимите за ограничаване или предотвратяване на нежеланите ефекти.
Безспорна е необходимостта от приемане на адекватни мерки при наличие на заплаха, застрашаваща живота и здравето на гражданите, като тези мерки следва да са пропорционални с оглед преследваната цел. Принципът на пропорционалност и съпътстващите го мерки трябва да намерят своето приложение към отделните групи лица, ползващи се с конкретни, характерни за групата специфични нужди (напр.: противопоказания за ваксиниране, установено преболедуване по друг от приетия със заповедта метод, наличие на антитела без регистрирано заболяване на лицето, лицето да в процес на ваксинационен курс и др.)
КЗД подчертава, че за да се избегне дискриминация на тези, които не са ваксинирани, и поради посочените по-горе причини, държавата в лицето на компетентните органи следва да гарантира универсални, достъпни, навременни и щадящи мерки, които да не предизвикват особена тежест за гражданите както от финансово или социално, така и от времево или друго естество, различно от обикновените ограничения, които гражданите търпят в ежедневието си при създадената обстановка.
Непропорционалното и нееднакво третиране на всички лица, независимо от здравния, имунизационния или какъвто и да било друг статус, чрез въвеждане на изискването за наличие на „зелен сертификат“, следва да бъде съобразено с принципа на пропорционалност, като мерките бъдат навременни, обществено необходими и социално оправдани.
Припомняме, че Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамката за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19, зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), включително правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на равенство пред закона и недискриминацията, свободата на движение и правото на ефективни правни средства за защита. Когато прилагат регламента, държавите членки трябва да се съобразяват с Хартата.
… непритежаването на сертификат за преболедуване или притежаването на сертификат за ваксинация, в който се посочва ваксина срещу COVID-19, не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на достъпа до услуги, свободното движение, упражняване правото на труд и други права, защитени от закон.
На национално ниво защитата на основните права на гражданите е уредена в Конституцията на Република България, съгласно която се гарантират животът, достойнството и правата на личността и се създават условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Равното участие в обществения живот е гарантирано и в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Законът гарантира недопускането на пряка или непряка дискриминация срещу граждани на територията на страната по признаци, неизчерпателно изброени в нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
В тази връзка и с оглед своите правомощия, регламентирани в чл. 47 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация (КЗД):
ОБРЪЩА внимание и ПРЕПОРЪЧВА да се спазват антидискриминационното законодателство и принципа на равно третиране.
При упражняване на правомощията си министърът на здравеопазването следва да спазва изискването, че издаването на сертификати не следва да води до дискриминация, основана на притежаването на конкретна категория сертификат, какъвто е и смисъла на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г.
Еднаквото третиране на различните случаи би могло да представлява нарушение на принципа на равното третиране.
КЗД препоръчва на министъра на здравеопазването да преразгледа и прецизира заповедта си максимално, с цел обхващане на всички или почти всички групи граждани или ситуации.
Комисията обръща внимание на работодателите от сферите, извън посочените в заповедта, да не ограничават правото на труд чрез въвеждане на мерки, които не са обективно оправдани и надвишават необходимото за постигане на целта.
Изложеното становище представлява принципна позиция, която не ограничава КЗД да разгледа всяко конкретно оплакване за нарушение на антидискриминационното законодателство, с което е сезирана.
Създалата се ситуация в страната поставя предизвикателства, както пред гражданите, така и пред институциите. Налагането на мерки от министъра на здравеопазването, отразени в Заповед РД-01-856/ 19.10.2021 г., поставят ограничения, които несъмнено целят запазване на живота и здравето на гражданите на територията на Република България.
Защитата на общественото здраве като национална кауза всъщност е детерминирана от предприетите мерки на държавата за индивидуалната защита на живота и здравето на всеки гражданин. Правото на живот е основно и неотменимо право, като е допустимо в някой случаи защитата му да изисква ограничаването на други права. Това обстоятелство обаче не променя изискването, че мерките следва да бъдат единствено необходимите за ограничаване или предотвратяване на нежеланите ефекти.
Безспорна е необходимостта от приемане на адекватни мерки при наличие на заплаха, застрашаваща живота и здравето на гражданите, като тези мерки следва да са пропорционални с оглед преследваната цел. Принципът на пропорционалност и съпътстващите го мерки трябва да намерят своето приложение към отделните групи лица, ползващи се с конкретни, характерни за групата специфични нужди (напр.: противопоказания за ваксиниране, установено преболедуване по друг от приетия със заповедта метод, наличие на антитела без регистрирано заболяване на лицето, лицето да в процес на ваксинационен курс и др.)
КЗД подчертава, че за да се избегне дискриминация на тези, които не са ваксинирани, и поради посочените по-горе причини, държавата в лицето на компетентните органи следва да гарантира универсални, достъпни, навременни и щадящи мерки, които да не предизвикват особена тежест за гражданите както от финансово или социално, така и от времево или друго естество, различно от обикновените ограничения, които гражданите търпят в ежедневието си при създадената обстановка.
Непропорционалното и нееднакво третиране на всички лица, независимо от здравния, имунизационния или какъвто и да било друг статус, чрез въвеждане на изискването за наличие на „зелен сертификат“, следва да бъде съобразено с принципа на пропорционалност, като мерките бъдат навременни, обществено необходими и социално оправдани.
Припомняме, че Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамката за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19, зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), включително правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на равенство пред закона и недискриминацията, свободата на движение и правото на ефективни правни средства за защита. Когато прилагат регламента, държавите членки трябва да се съобразяват с Хартата.
… непритежаването на сертификат за преболедуване или притежаването на сертификат за ваксинация, в който се посочва ваксина срещу COVID-19, не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на достъпа до услуги, свободното движение, упражняване правото на труд и други права, защитени от закон.
На национално ниво защитата на основните права на гражданите е уредена в Конституцията на Република България, съгласно която се гарантират животът, достойнството и правата на личността и се създават условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Равното участие в обществения живот е гарантирано и в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Законът гарантира недопускането на пряка или непряка дискриминация срещу граждани на територията на страната по признаци, неизчерпателно изброени в нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
В тази връзка и с оглед своите правомощия, регламентирани в чл. 47 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация (КЗД):
ОБРЪЩА внимание и ПРЕПОРЪЧВА да се спазват антидискриминационното законодателство и принципа на равно третиране.
При упражняване на правомощията си министърът на здравеопазването следва да спазва изискването, че издаването на сертификати не следва да води до дискриминация, основана на притежаването на конкретна категория сертификат, какъвто е и смисъла на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г.
Еднаквото третиране на различните случаи би могло да представлява нарушение на принципа на равното третиране.
КЗД препоръчва на министъра на здравеопазването да преразгледа и прецизира заповедта си максимално, с цел обхващане на всички или почти всички групи граждани или ситуации.
Комисията обръща внимание на работодателите от сферите, извън посочените в заповедта, да не ограничават правото на труд чрез въвеждане на мерки, които не са обективно оправдани и надвишават необходимото за постигане на целта.
Изложеното становище представлява принципна позиция, която не ограничава КЗД да разгледа всяко конкретно оплакване за нарушение на антидискриминационното законодателство, с което е сезирана.
Напомняме, че цитираната и в становището на КЗД Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването (Допълнена със Заповед № РД-01-861/21.10.2021 г.), предвижда, че считано от 21.10.2021 г. се преустановяват различни дейности, например посещенията в търговски обекти тип МОЛ, магазини с търговска площ над 300 кв.м. и пр. Въведените противоепидемични мерки могат обаче да не се прилагат, ако 100% от персонала са ваксинирани или преболедували, съответно разполагат с отрицателен резултат от тест, и се контролира посетителите да отговарят на същите условия (т. 31 от Заповедта).
Тук идва и деликатният от гледна точка на трудовото право и защитата на личните данни въпрос: на какво основание работодателите могат да обработват информацията за ваксинационния статус на служителите си?
Очевидно, работодателят може или да преустанови дейността си (ако тя, разбира се, попада в дейностите, изброени в цитираната заповед на министъра на здравеопазването), или да я продължи, ако разполага с персонал, който отговаря на изискванията на т. 31 от Заповедта. Ако се изхожда от указанията на регулаторните органи като КЗД, че „… непритежаването на сертификат за преболедуване … не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на упражняване правото на труд“, работодателят на практика изпада в безизходица. Напълно е възможно и реалистично дори работници и служители, които разполагат със сертификат, да откажат да го представят, за да не полагат труд, а да получават трудово възнаграждение. (Вероятно подобни претенции ще бъдат мотивирани със специалното правило на чл. 267а от КТ, което беше прието миналата година като специфична антикризисна мярка на трудовото законодателство: „За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в /т.е. при преустановяване на работата при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка/ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“)
Позволявам си тук да изразя личното си становище, че времето, през което работодателят продължава да осъществява дейността си, но не може да допусне до работа работник или служител, който не е ваксиниран/ преболедувал/ с отрицателен тест или откаже да представи съответен удостоверителен документ, следва да се оформи като престой по причини у служителя, съответно за това време на въпросния служител да не се изплаща трудово възнаграждение. Обратното решение противоречи на логиката на нововъведените правила и стимулира недобросъвестното поведение на някои работници и служители за сметка на тези, които ще продължат да изпълняват трудовите си задължения.
Както Комисията за защита на личните данни, така и Комисията за защита от дискриминация, са особено внимателни в становищата си, така че те да отговарят на очакванията на преобладаващата част от обществото, и същевременно да не вземат категорична политическа позиция. Това е обяснимо, но – струва ми се – и не особено продуктивно, защото посява семената за бъдещи спорове. Като „окуражават“ гражданите (и в частност – работниците и служителите) да защитават личната си неприкосновеност и да не разкриват данни за ваксинационния си статус, на практика цитираните по-горе становища игнорират баланса в интересите на страните по трудовото правоотношение. Неясно как „непритежаването на сертификат не следва да е предварително условие за ограничаване повече от необходимото на упражняване правото на труд“, щом към работниците и служителите в засегнатите от заповедта на министъра на здравеопазването обекти се поставя изискването да имат сертификат (и, разбира се, да го представят на работодателя си). Несигурността на работодателите относно допустимите предели в обработването на данните води и до опасения от евентуални бъдещи проверки и налагане на санкции.
доц. д-р Андрей Александров
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
02Ноем2021
Комисията за защита на личните данни разяснява обработването на данни за ваксинационния статус на лицата
от доц. д-р Андрей Александров
02 Ноем 2021
23Юли2020
Допустимо ли е задължителното подлагане на тестове на персонала за COVID-19 и за чия сметка трябва да се провежда?
от доц. д-р Андрей Александров
23 Юли 2020
21Апр2020
Граници на допустимото вмешателство в личното пространство в условия на извънредно положение
от доц. д-р Андрей Александров
21 Апр 2020
12Февр2020
Може ли работодателят да обработва лични данни на деца без изричното съгласие на упражняващите родителски права?
от доц. д-р Андрей Александров
12 Февр 2020
20Ян2020
Изисквания към валидността на даденото съгласие като условие за законосъобразно обработване на личните данни
от доц. д-р Андрей Александров
20 Ян 2020
17Септ2019
Допустимост на използването на техническите способи за контрол над персонала
от доц. д-р Андрей Александров
17 Септ 2019