Допустимо ли е задължителното подлагане на тестове на персонала за COVID-19 и за чия сметка трябва да се провежда?

Още по темата:

Затваряне на фирма при установени случаи на заразени с COVID-19

За съжаление, въпреки многобройните промени в социалното законодателство през последните месеци, законът все така „премълчава“ темата какви са конкретните права и задължения на работодателя във връзка с пандемията на коронавирус. Изводите, до които се достига в практиката, са базирани на някои общи работодателски задължения, формулирани например в чл. 275, ал. 1 КТ („работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“) или в чл. 282 КТ („работодателят осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания“). С редица заповеди на министъра на здравеопазването и на министъра на труда и социалната политика бяха направени опити за конкретизиране на задълженията на работодателя във връзка с превенцията на коронавирус, но никъде не е въведено изрично задължение за работодателите да тестват своите работници и служители, напр. чрез PCR тест.

Един от големите практически проблеми в тази материя е съотношението между задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и задълженията на работодателя в качеството му на администратор на лични данни. Без съмнение, информацията за здравния статус на лицата попада в категорията „чувствителна“ информация по смисъла на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД или GDPR) и Закона за защита на личните данни.[1] Обработването на чувствителни лични данни в контекста на изпълнението на правата и задълженията на работодателя – администратор на данните по принцип е допустимо, но трябва да се прави със съзнанието за вредите, които могат да претърпят субектите на данните от нерегламентираното им разкриване, съответно да се вземат адекватни технически и организационни мерки за обезпечаване на тяхната сигурност.

Общият регламент за защита на данните започна да се прилага на 25 май 2018 г. и въведе безпрецедентни по размерите си санкции при установени нарушения на правилата на обработване на лични данни. Затова и, напълно логично, много работодатели отправиха запитвания за различни аспекти от обработването на информация за здравния статус на служителите си до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).


В правния анализ на Комисията веднага прави впечатление отчитането на „скромната“ нормативна база, върху която са изградени крайните изводи: „В условията на извънредно положение министърът на труда и социалната политика издаде Заповед № РД-01-219 от 02.04.2020 г., с която определя мерките за превенция на риска от разпространяване на COVID-19 и включва инструкции за осигуряване на подходящи условия на труд. Заповедта не предвижда задължения за работодателите да тестват своите служители. Съгласно Изявлението на Европейския комитет по защита на данните относно обработването на лични данни в контекста на пандемията от COVID-19 (прието на 19 март 2020 г.), „възможността работодателите да извършват медицински прегледи (в широк смисъл и изследвания) на служителите си като цяло зависи от уредбата в националните законодателства в областта на трудовата заетост или здравето и безопасността.“ Тъй като българското законодателство не предвижда изрично такива мерки, за работодателите остава възможността да организират изследването, но не и да го извършват сами. В този смисъл за тях отпада необходимостта да обработват на този първоначален етап данни за здравето, включително данни за генетичния материал, какъвто се съдържа в пробите за PCR-теста. Въпросните тестове се извършват в лицензирани лаборатории от медицински специалисти, като към всички изследвани лица се пристъпва като към заразени, с оглед превенция на здравните работници и разпространение на заразата. Тъй като към момента на вземането на решение за тестване, работодателят не обработва данни за здравето или друг вид специални категории данни, може да се направи обосновано предположение, че воден от своите легитимни интереси да планира и да осигурява непрекъснатост на трудовия процес, работодателят предприема мерки за запазването на здравето на своите служители в условията на здравна криза, като осигурява тяхното тестване. В този смисъл, може да се търси приложение на хипотезата на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 - обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора …, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни. Когато се позовава на това основание за обработване на лични данни, администраторът (в случая работодателят) следва да извърши тест за балансиране, за да прецени доколко интересите му биха имали преимущество пред правата и свободите на субектите на данни – негови служители. С оглед специфичния характер на ситуацията, в която се намираме, при извършването на теста за балансиране следва да се отчетат и рисковете произтичащи от икономическата дейност, възможността за по-голямо взривно разпространение на заразата, ако не се приложат планираните мерки и т.н.“ (становище рег. № НПМД-17-151/2020 г.)


Комисията не се е произнасяла по въпроса за чия сметка следва да са тестовете. Личното ми становище е, че щом работодателят ги изисква и организира провеждането им, той следва и да ги заплати.

В практиката напоследък се поставя и въпросът дали работодателите имат правото да изискват да PCR тестове от служителите след връщане от отпуск и за чия сметка трябва да са те. Разбира се, и тук изводите могат да се обосноват по тълкувателен път. Работодателят може и следва да въведе такива мерки за допускане до работните места, които в максимална степен да ограничат риска от разпространение на заболяването. Пример в тази насока е задължителното измерване на телесната температура на всички лица, влизащи на територията на предприятието, съответно отстраняването на работници и служители с прояви на остри респираторни болести.
 

Същевременно КЗЛД изразява определени резерви по отношение на допустимия работодателски контрол, например спрямо работници и служители, полагащи дистанционен труд („Въпросната заповед /заповедта на министъра на труда и социалната политика, цитирана по-горе – бел. моя, А.А./ има действие на работното място в помещенията на работодателя. Доколкото въпросът се отнася до информация за здравословното състояние на служителите, които работят от вкъщи, не е подходящо заложените мерки да са задължително приложими в домашни условия, с оглед на това, че контролът на работодателя не може да се разпростре и върху дома и семейството на неговите служители. В този смисъл липсва правно основание работодателят да изисква предоставянето на такава информация от страна на служителите, тъй като те към този момент, намирайки се в социална изолация, не застрашават здравето на колектива. Това зависи от режима на работа и от срещите между служителите. Възможно е поради особеностите на заболяването, самият служител да не знае, че е заразен и поради това евентуално предоставена от него информация да не отговаря на истината.“ - становище рег. № НПМД-17-114/2020 г.). Както при полагането на работа от разстояние, така и по време на ползване на отпуск, служителят не застрашава здравето на останалата част от колектива. Затова и за времето на ползване на отпуск няма основание от служителя да се изисква информация за здравния му статус, както и за този на неговите близки.

Естествено, всеки служител може да откаже теста по ред съображения: ако работодателят настоява той сам да поеме разходите за него; ако служителят вече се е подлагал на скорошен тест; ако не разчита на достоверността на тестовете или по друга причина се притеснява да се тества. В крайна сметка работодателят не може да тества лицата принудително. Тук по-скоро трябва да се помисли по въпроса за възможните последици от такъв отказ. Много е вероятно той да доведе до ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя и да генерира спор, чието решаване става по съдебен ред. Ако съдът приеме причините на служителя да откаже да се подложи на тест за уважителни, той ще отмени и наложеното дисциплинарно наказание.

---

доц. д-р Андрей Александров