Функционална подсъдност на трудовите спорове

Краткият отговор на въпроса е отрицателен – има трудови спорове, които изначално са изключени от приложното поле на касационното производство и могат да се разглеждат само на две инстанции. (Понятието „функционална подсъдност” отразява разпределението на делата между различните съдебни инстанции. По трудови дела първа инстанция е районният съд, втора – съответният окръжен съд, в чийто съдебен район се намира първоинстанционният съд и трета – Върховният касационен съд.). Има и спорове, които принципно подлежат на касация, но не се допускат до трета инстанция.

А) Според чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда (споровете за законността на уволнение) и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Например спор относно законността на извършено дисциплинарно уволнение може да достигне до ВКС. Спор относно дължимо от работодателя обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка с материален интерес под 5000 лв. не подлежи на разглеждане от третата съдебна инстанция.

Б) От групата трудови спорове, за които касационното производство е принципно допустимо, далеч не всички се разглеждат и решават на три инстанции, дори недоволната от въззивното решение страна да подаде касационна жалба. Гражданският процесуален кодекс въведе предпоставки за касационното производство, които не винаги могат да бъдат изпълнени. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: (1) решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; (2) решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; (3) от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. През 2017 г. беше приета и нова ал. 2 в чл. 280 от ГПК, според която независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Преценката кои въпроси са „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” може да е твърде спорна. Без съмнение, за страните по един трудов спор за незаконно уволнение решаването на спора е от съществено значение. От гледна точка на правораздавателната система обаче споровете са повтаряеми като фактология и като правни проблеми, затова и не всеки има значение за развитието на правото. Много дискусионно е и какво означава „очевидна неправилност“ на въззивното решение: за кого трябва да е очевидна тази неправилност? И което е още по-съществено: ако ВКС допусне касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност, това не предрешава ли всъщност изхода на спора?

Без тук да се навлиза в повече подробности може да се обобщи, че броят трудови дела, които достигат до трета инстанция, се редуцира от самия третоинстанционен съд (ВКС), чрез производството по допустимост на касационната жалба. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии (чл. 288 от ГПК).

С уважение:

Нормативна рамка

КТ