Допълнителен отпуск за служител, назначен на ненормирано работно време, но неполагал труд след редовното работно време

Съгласно чл. 139а, ал. 4 от КТ, работниците и служителите, които работят на ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В тази връзка, разпоредбата на ал. 7 към чл. 139а от КТ, гласи, че лицата, които работят на ненормирано работно време, се компенсират с допълнителен платен отпуск, когато работят над редовното работно време в работни дни, а в почивни и празнични дни им се заплаща увеличено възнаграждение за извънреден труд. 

Във вашият случай, ако лицето не е оставало след законоустановеното работно време в работни дни, а е имало такава необходимост, то Вие имате пълното основание да не му разрешите ползването на допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал. 2 от КТ. При този вид отпуск от важно значение необходимостта от изпълнение на трудовите задължения след изтичане на работното време и дали лицето остава, за да ги изпълнява.
 

С уважение:

Нормативна рамка

КТ