Дисциплинарно наказание ли е временното отстраняване от работа

Временното отстраняване от работа, предвидено в чл. 199 КТ, е принудителна мярка, която се прилага с цел превенция от наранявания на самия работник или служител, други лица или увреждане на имущество. Основания за отстраняване от работа са явяването на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява работата си и употребата на алкохол и други упойващи средства по време на работа. Отстраняването продължава, докато лицето възстанови годността си да изпълнява вменените му трудови задължения, като за този период не му се полага трудово възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 199 от КТ систематично се намира в гл. IX от КТ, раздел III КТ „Дисциплинарна отговорност“, което може да наведе на погрешния извод, че става дума за вид санкция за извършена от служителя дисциплинарна простъпка. Всъщност това не е така, тъй като невъзможността да изпълнява възложената му работа може да не е резултат от виновното поведение на служителя – напр. при употреба на изписан от медицински орган медикамент с упойващ ефект. В такъв случай той пак следва да бъде отстранен от работа, за да не причини вреди на себе си или на другиго, но няма основание да се ангажира дисциплинарната му отговорност.

Обратно, ако работникът или служителят виновно се е привел в състояние на негодност да изпълнява задълженията си, няма пречка след отстраняването му от работа да му бъде наложено и дисциплинарно наказание. Ако самото отстраняване беше наказание, това нямаше да е възможно, поради забраната за налагане на две наказания за едно и също нарушение (вж.  чл. 189, ал. 2 КТ).

Разбира се, за да се наложи законосъобразно дисциплинарно наказания, трябва стриктно да се спазват правилата на дисциплинарното производство: работникът или служителят да бъде поканен да даде обяснения, да се съберат други доказателства, ако има такива, да се прецени тежестта на нарушението и евентуално – да се избере видът наказание.

С уважение:

Още за дисциплинарно наказание:

Нормативна рамка

КТ