...или използвайте търсачката Разширено търсене

Болнични и обезщетения на лице, назначено на трудов договор с изпитателен срок, след трудова злополука

Красимира Гергева Отговор, предоставен от
Красимира Гергева
Екперт
на 20 Апр 2021 favorite
Въпрос:

Служител е назначен на трудов договор с изпитателен срок 6 месеца. Един месец след започване на работа се случва трудова злополука. Работодателят и пострадалият служител подписват спогодба за поемане на разноските по оперативното и съпътстващото лечение. Следват 6 месеца болнични. Работодателят изплаща обезщетение по чл. 200 от КТ - разликата от обезщетението за временна нетрудоспособност, изплащано от НОИ и възнаграждението, което получава преди злополуката. След тези 6 месеца нетрудоспособност лицето е в платен отпуск. Очаква се решението на ТЕЛК - продължение на болнични, % намалена трудоспособност. Срокът на изпитване продължава ли след болничните? Ако продължава, служителят може ли да бъде освободен по чл. 71? Ако ТЕЛК разреши продължаване на болничните, каква е процедурата - приемаме и представяме болничния лист пред НОИ, обезщетение следва ли да се начислява? Изобщо - моля да разясните до кога и при какви условия следва да се плаща обезщетението.


Отговор:
Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срокът за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора. Това означава, че срокът за изпитване спира да тече за времето, през което лицето е ползвало болничен, и се възобновява, след като то се върне на работа.

Няма пречка лицето да бъде освободено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, след като срокът за изпитване по трудовия договор не е изтекъл. При прекратяването на трудовия договор на това основание лицето не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ.

Ако експертната комисия на ТЕЛК вземе решение за продължаване на болничните на лицето, работодателят има задължението да ги представи в сроковете по чл. 40а, т. 1 от КСО, до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който лицето е представило документите за изплащане на обезщетението за временна неработоспособност.

Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, обезщетението се дължи от работодателя за разликата между причинената вреда – имуществена или неимуществена и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Това означава, че работодателят дължи обезщетение по чл. 200 от КТ до момента, до когато лицето получава обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване. Трябва да имате предвид, че обезщетенията за причинени имуществени или неимуществени вреди са две различни и лицето може да предяви иск и за двете.

Обезщетението по чл. 200 от КТ се изплаща или когато между лицето и работодателя се сключи споразумение, или когато лицето претърпяло злополуката предяви иск в съда /срока за предявяване на иск е с тригодишна давност/. Когато едно лице предяви иск за изплащане на обезщетение при претърпяна трудова злополука, трябва да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука /професионална болест/ - трудовата злополука трябва да бъде квалифицирана като такава по реда на чл. 60 от КСО,  както и вреди за пострадалия, причинени от нея.

С уважение:

 
 
Нормативна рамка

КСО

КТ

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x