Обезщетение за временна неработоспособност за пенсионер, работещ на 4 часа

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, работниците и служителите по трудово правоотношение се осигуряват задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Въз основа на тази разпоредба, всички служители осигурени за тези рискове без значение дали са пенсионери или не имат право на обезщетение за временна неработоспособност.

Според разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от КСО  и чл. 162 от КТ едно лице има право на обезщетение за временна неработоспособност, когато са изпълнени следните условия:
- Към момента на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е да извършва трудова дейност, което е основание за осигуряване и да са внесени дължимите осигурителни вноски;
- Лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Тук е важно да се отбележи, че шестмесечния осигурителен стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, както и да бъде положен при различни работодатели, като не е задължително той да бъде положен непосредствено преди използването на болничния;
- да е издаден болничен от органите на медицинската експертиза.

Във Вашия случай лицето има право на болничен, защото е осигурено за общо заболяване и майчинство, има 6 месеца осигурителен стаж, а за да му бъде изплатено и обезщетение то трябва да има издаден болничен, който работодателя да отрази във ведомостите и да представи в НОИ по надлежния ред в съответните срокове.

С уважение:

Още за обезщетение: